България е привлекателна дестинация за германските компании

Екипът на Economic.bg се срещна с Мориц Зайлер, който е ръководител на икономическия отдел в посолството на Германия в България от 2022 г. Преди да се премести в България, г-н Зайлер е бил част в отдела за хуманитарна помощ, отдела за стратегическа комуникация и е преминал през дипломатически обучение във Федералното външно министерство в Берлин. Преди това г-н Зайлер е работил почти десет години в частния сектор като мениджър за Азия и международните въпроси в германската компания за търговия на едро METRO AG и като мениджър по публична политика за немската компания за тестване и инспекция DEKRA e.V. Той ще бъде част от дискусията INnovations for INdustry: TRANSFORMERS на първия бизнес форум на Economic.bg ALL IN, на който фокусът ще падне върху трансформацията на индустриите и икономиката. Ето защо той смята, че България е привлекателна страна за немските компании:

Какви мерки могат да бъдат предприети от българската страна, за да се улесни и насърчи дейността на германския бизнес в страната?

Най-голямата частна фирма в България е немска. 30 от 100-те най-големи инвеститори в България са германски компании. Три от 10-те най-големи работодатели в страната са германци. Мисля, че е справедливо да се каже, че България е привлекателна инвестиционна дестинация за германските компании. Искам обаче да обърна внимание на едно отворено писмо, което най-големите двустранни камари изпратиха до водещи български политици през юли. В това писмо камарите призовават – цитирам – „всички политически партии и лидери за диалог, градивност и ясни приоритети при съставяне на правителство. Бизнесът очаква стабилност и предвидимост, които могат да бъдат постигнати само с общи усилия и компромис“ Няма какво да добавя от моя страна.

Очаквате ли с приемането на еврото в България търговските взаимоотношения да се задълбочат и защо?

Германия високо цени ангажимента на настоящото правителство, както и на предишните правителства за въвеждане на еврото и следователно за по-нататъшно интегриране на България в Европейския съюз. Тъй като българският лев вече е обвързан с германската марка от 1997 г. и по-късно с еврото, не бих очаквал – може би с изключение на туризма – незабавни огромни ефекти върху търговските отношения. Въвеждането на еврото обаче означава намаляване на транзакционните разходи за бизнеса, работещ в Германия и България, което засяга най-вече бизнеса, който досега не е осъществявал германо-българска търговия. Тъй като никой от съседите на България – с изключение на Гърция – не е член на еврозоната, подобно намаляване на транзакционните разходи би могло да се превърне в инвестиционни решения, които са от полза за България. Това също може да насърчи създаването на глобални вериги за стойност, които включват България и Германия.

Какви са решенията за проблема с недостига на кадри в България и какви практики от Германия може да се използват и у нас?

Както споменахме по-рано: вярвам, че това е общ проблем и за двете ни икономики. Едно нещо обаче не разбирам напълно: от една страна, недостигът на персонал винаги се споменава от бизнеса като едно, ако не и най-голямото предизвикателство, пред което са изправени. От друга страна има страх от масова безработица във въгледобивните региони, България има най-дългия отпуск по майчинство и най-ниския процент на гъвкави работни места в Европейския съюз. Следователно трябва да има достатъчно възможности за справяне с проблема с недостига на работна ръка.

Един пример: Германският производител на протези и световен пазарен лидер Ottobock построи завод в Благоевград и пое около 100 работници от компания, която затваряше – напълно различна индустрия – преквалифицира ги за половин година и сега работи успешно на 90 минути път с кола далеч от София с нейния тесен пазар на труда. Какво искам да кажа: защо сегашният недостиг на работна ръка да не разглеждаме като възможност за интегриране или реинтегриране на пазара на труда на хора, за които това в момента не е толкова лесно?

Цялото интервю може да прочетете на Economic.bg