933 лв. минимална работна заплата - как ще се отрази на бизнеса и нискоквалифицираните служители?

Според Христина Христова и Георги Първанов управляващите трябва да търсят баланс и по-плавно увеличение

Дебатът за Бюджет 2024 вече е отворен, направени са и първите предложения за увеличение на минималната работна заплата на 933 лева.

"Значително е сегашното увеличение на минималната работна заплата. Заглавията, които четем, че правителството предлага да увеличи минималната работна заплата, не са съвсем точни, защото правителството е длъжно да изпълни закона. В последния ден на предишния парламент беше вкаран един текст в Кодекса на труда, член 244, според който мотивът беше да се пренесе една директива за минималната работна заплата в ЕС. Според нея минималната работна заплата трябва да е 50% от средната работна заплата в страната. Правителството просто изпълнява този текст, който съществува в правния мир", коментира бившият социален министър Христина Христова в "България сутрин".

Според нея още от самото начало има грешка и противоречие в прилагането на директивата.

"Минималната работна заплата е основна заплата, докато средната работна заплата, която измерва статистиката на всяка страна, е брутната работна заплата. Това са две несравними величини. Не е коректно да се прави по този начин", на мнение е Христова.

Пред Bulgaria ON AIR Георги Първанов от Българската конфедерация по заетостта каза, че със сигурност ръст от 20% ще се отрази сериозно на малкия и средния бизнес. 

"Минималната работна заплата расте двойно през последните години, сега почти доближава 1000 лв. В някои отрасли като текстил, който е свързан с производството на кабели и други подобни, където се изисква по-ниско квалифицирани работници, отражението ще бъде такова, че вероятно ще има инвеститори, които ще обмислят дали да останат в България. Вероятно ще има единични фалити, отражението ще е доста сериозно", подчерта той.

По думите на Христина Христова, когато се вземат управленски решения, а е вкаран законов текст, трябва да се мисли за последиците.

"Няма да се отрази добре върху нискоквалифицираните работници, които досега са получавали минималната работна заплата. Сега работодателят ще трябва да им увеличи заплатата със 153 лв. Този работник, ако няма квалификация и не може да постигне допълнителни умения, как ще се намерят тези пари да му се плати? Дали няма да прибегне работодателят да съкращаване на такива работници, които няма как да заработят такава стойност на новата минимална работна заплата? Ако работодателят увеличи твърде много тяхното възнаграждение, то може да доведе до увеличаване на произведения продукт в дадено производство", посочи тя. 

Според Георги Първанов компаниите трябва да преразгледат цялата си система на заплащане.

"По-разумното беше на две стъпки да се направи повишение с по 10%. Междувременно отчитаме рекордно висока безработица от над 5% за средата на лятото. 4000 човека по-малко са си намерили работа, на този фон едно рязко увеличение допълнително ще утежни нелеката ситуация на работодателя, който беше притиснат от инфлация, растящи цени, да задържа и мотивира своите служители", каза той.

Христина Христова от своя страна добави, че в управленските решения трябва да се търси баланс.

"Някои икономисти вече сметнаха, че за региони като Кюстендил, Търговище, Видин може да стане така, че минималната работна заплата да стане 70-78% от средната работна заплата, която се получава в дадено предприятие. Това ще доведе до намаляване на мотивацията на тези работници специалисти, за които сме свикнали да дават качество на производителността с образованието и квалификацията си. Трябва да се помисли идеята за обвързаност със средната работна заплата", коментира тя.

"Вероятно ще трябва да се търсят решения с оптимизацията. При всички случаи оптимизиране на персонала, но основно с всякакви дейности, които изискват ръчен труд по-ниско квалифицирани кадри и има риск с продължаващия ръст с такива темпове на минималната заплата някои сектори, които да напускат страната. Безработицата през последните две години държеше нива от около 4%, сега имаме доста голям ръст, с тези темпове не бих се изненадал поне 6-7% да бъде до края на годината", обясни Първанов.

Относно Бюджет 2024 Христова смята, че той ще носи трудностите на Бюджет 2023. "Около 9 социални плащания бяха повишени през 2023 г., те ще носят след себе си още повече разходи", предупреди тя.

Гледайте видеото с целия разговор тук: https://www.bgonair.bg/a/36-sutreshen-blok/318818-933-lv-minimalna-rabotna-zaplata-kak-shte-se-otrazi-na-biznesa-i-niskokvalifitsiranite-sluzhiteli