Двама българи в класацията за най-изявени млади личности в света – Част 2

Преди време Ви запознахме с д-р инж. Веселина Узунова, която са сред 30-те финалисти в класацията за „Най-изявени млади личности в света" (The Outstanding Young Persons in the World - TOYP) на Международната младежка камара. 

Предстои да Ви срещнем и с другия български представител в класацията с номинирани от над 80 държави – Александър Алексиев. 

Той е  български актьор, взел участие в редица родни и чуждестранни продукции. Александър е деен и амбициозен млад човек, който иска да живее в една по-спокойна България, която да бъде и изборът на децата му, и вярва, че българинът трябва да бъде гражданин на света, но и се надява България да приеме другите. 

Алексанър разказа пред Юриета Иванова повече за себе си, вижданията си за настоящето и бъдещето. 

Вие сте сред 30-те финалисти в класацията за „Най-изявени млади личности в света“ на Международната младежка камара. Всяка номинация има своята тежест, каква е тежестта на Вашата?

Не знам каква е тежестта на тази номинация. Всичко се случи много бързо. 

Няколко седмици преди световната номинация да излезе, организацията в България беше събрала десетимата души, които те бяха решили да наградят от нашата страна. 

Аз отидох на церемонията за малко. За малко, защото трябваше да се прибера и да разходя кучето си. И беше вълнуващо! Там видях нови за мен хора – лидери. Активни и с невероятни постижения в своите области. 

Примерът, който изниква в съзнанието ми, е запознанството ми с Християн Христов. Той прави зоологическа градина в Добрич. Млад човек, който си дава сърцето и душата за града и животните. С такава любов говореше за мисията си.  И ето - спасява животни, прави място, на което те да бъдат щастливи, същевременно облагородява града, вдига оборота на зоологическата градина почти четворно. Невероятно е един човек колко много може да постигне. 

Много сложно отговарям на въпроса, но може би не бих го нарекъл тежест,  а отговорност. Всъщност не знам какво точно е, но тези номинации легитимират това, което правиш, осветляват действията ти и едни хора ти казват: „Не спирай, даваш сила на много хора чрез това, което извършваш.“ Има много смисъл в това!

Казвате, че подобни номинации „осветляват“. В днешно време много млади хора правят добри дела, но като че ли се страхуват да кажат за тях. 

Какъв е съветът Ви към всички, които искат и полагат усилия да живеят в един по-добър град, в една по-добра държава?

Ще дам пример със себе си! До преди три години правих всичко много тихо. Това е причината много хора да си мислят, че правя това, което правя, отскоро. Не, винаги съм го правил, така съм възпитан. Майка ми и баща ми ми дадоха пример. Образованието ми в Америка ми даде пример също. Там правенето на добро е нормално и човешко. И се надявам, че и ние ще стигнем до там един ден. 

В нашата страна безсмислените поговорки от типа на: „Показано добро не е добро!“ и „Щастието обича тишината!“, са много ценени. Възпитават ни с идеята, че трябва да действаме тихо и също толкова тихо да помагаме на хората. 

Осъзнавам, че това е може би най-погрешно схващане. Защото когато правиш нещо тихо, ти не даваш гласност. Мисията ти няма да стигне до нито един човек. А истината е, всички можем да бъдем посланици и проводници на доброто. И нашата задача е много активно да говорим  - пред медии, от сцени, с познати и непознати. Да говорим и да споделяме! И това няма нищо общо с парадирането. Трябва да има действие! Нека делата да дойдат на първо, а думите на второ място. Нека да не сме като политиците.

Лично аз не знам конкретните стъпки за глобалната промяна, но имам собствени стъпки, с които помагам – мога да разказвам филми и истории и мога да връщам хора в България. Това е една от моите мисии днес. Искам да върнем големите умове на България в България. 

Коренът си дърпа, макар че винаги съм мислел, че това са бабини деветини. Огромен оптимист съм.  Тук имаш адски много възможности и няма друга европейска столица и държава, която да има толкова много богатство. Не го ценим, не сме виновни ние, но трябва да направим качествен ремонт с качествени хора. 

Трябва да се говори, дори и за децата, които са взели храна и лекарства от списъка на баба Пенка от другия вход. Така започва всичко добро.

А как можем да запазим тази доброта в сърцата на младите хора, които тепърва осъзнават дефиницията на понятията „добро“, „красиво“…, „живот“?

Много лоши новини има, политическите партии имат повече от необходимото ефирно време, а това поражда език на омразата. 

Изключително сложен е отговорът на този въпрос, но освен сложен е и много важен. 

Със сигурност трябва да се дават много повече добри примери в обществото. Когато някой сподели, че българско дете е постигнало успех и информация за този успех достигне до повече хора, всички се обединяваме и изпълваме живота си с надежда и реплики от типа: „Браво! Нашето дете успя, то строи мостовете на бъдещето!“ Това е отговорността на медиите. Ние трябва да искаме от тях да ни говорят за добрите новини. Да, много сме дигитализирани, но доброто все още присъства в сърцата на всички нас.

Кой е последният акт на доброта, на който станахте свидетел?

Наскоро пред мен се случи инцидент. Кола и моторист се блъснаха. В този момент аз бях с дъщеря си и кучето в нашата кола. Разбира се веднага слязох, започнахме да помагаме. Дъщеря ми, 4-годишната, беше свидетел на всичко, което се случи. След инцидента ѝ  обясних, че когато имаш възможност, трябва да помагаш. 

В същото време зад нас две момчета, на възраст не повече от 25 години, в добра форма, влязоха в конфронтация с друго момче. Единият извади от джоба палка, а другият – спрей. И това в момент, в който някой се бори за живота си (…) Намесих се, видях как адреналинът вече ги беше обладал и как бяха готови да се бият. Спрях ги, показах им какво се случва пред тях – човек, който се бори за живота си. И видях преобразяването. Момчетата, които бяха излезли за бой, вече бяха готови да помогнат с всяка частица от тялото си, дори бяха готови да носят пострадалия на ръце до болницата. 

Осъзнах колко много доброта, но и колко агресия има в тези момчета. Но този пример показва, че има надежда!

Г-н Алексиев, Вие сте пример за човек, избрал България, след дълъг престой в чужбина. Как бихте довършили изречението: „Избирах България, защото…“?

Избрах България, защото осъзнах на 27-годишан възраст, че това е една от най-богатите страни на света. Осъзнах ресурса и хората, които са тук. 

Филмите, които снимам и личностите като Траян Траянов и Васил Терзиев, ми помогнаха да разбера, че моето място е тук. И е тук, и ще бъде тук!

Снимка: JCI Bulgariа