Двама българи в класацията за най-изявени млади личности в света – Част 1

Ученият д-р инж. Веселина Узунова и актьорът Александър Алексиев са сред 30-те финалисти в класацията за „Най-изявени млади личности в света (The Outstanding Young Persons in the World - TOYP)“ на Международната младежка камара. Те са избрани в силна конкуренция сред номинирани от над 80 държави.

Д-р Веселина Узунова е учен, фокусирал своята дейност върху иновативни проучвания в битката с рака на гърдата. Такъв подход се явява едновременното диагностициране и третиране на онкологичното заболяване или т.нар. нанотераностика. 

Пред Юриета Иванова д-р Узунова разказа повече за себе си и за номинацията. 

Г-жо Узунова, какво означава за Вас да бъдете сред най-изявените млади хора в световен мащаб?

Това е нещо невероятно, което аз наистина не очаквах. Получих имейл, в който ми съобщават, че съм номинирана в програмата „Най-изявени млади личности на света“ и бях в шок. Номинацията беше в категория „Наука и/или технологично развиване" за изследвания от постдокторанския ми проект, свързани с рака на гърдата и разработване на нова и щадяща пациента терапия. Всъщност и тогава, и сега – работата ми е с мисия и насочени към обществото задачи. 

След съобщението за номинацията получих и покана да присъствам на церемонията по награждаване на отличените изявени млади личности на България. Отидох с идеята, че като млад човек, ще споделя опит в неформална, макар и официална обстановка. Но не се случи точно това, което си представях. 

По време на почивката между представянето на различните категории, ми минаха много мисли. Започнах да се чудя „Какво ще стане, ако и аз съм сред отличените?“ Притесних се още повече, тъй като не бях готова, дори не бях помислила за реч. Мислите ми станаха реалност, а все още нямах реч. (Усмихва се.) Станах, говорих някакви неща, дори не се чувах какво казвам от притеснение и въпреки това искрено и сърдечно бих искала да благодаря на Международната младежка камара (Junior Chamber International - JCI), че прави младите хора и тяхната работа видими. За мен да бъда част от точно тези десетима отличени, е чест. Останалите млади хора са с невероятен опит и с различни каузи.

Проучвания на пазара на труда показват, че Вашата област на познание не е особено привлекателна за младите хора в днешно време, когато голяма част от живота ни се пренася в дигиталните среди. 

Какво е да бъдеш успешен млад учен и то в България? 

Имаше период, в който исках да бъда магьосник, вдъхновена бях от книгата на Джоан Ро̀улинг „Хари Потър“, но видях възможност да правя магия чрез химията. Така се насочих към нея. Това да мога да използвам химията за разрешаването на глобални проблеми и да помагам на хората, е своеобразна магия. 

Към науката се насочих преди около 10 години, когато започнах да разработвам темата на дисертацията си към БАН. В Института по биофизика и биомедицинско инженерство ми харесаха работната група и тематиката на работа в лабораторията. Това, което най-много ме впечатли, беше, че хората работеха с желание, въпреки че липсваше нова апаратура. И макар че докторантската стипендия беше много ниска, дори бих казала и обидна за млад човек, може би инатът ми да покажа, че ще мога да се справя, ме мотивира да остана. Щастлива съм, че направих този избор, защото имах възможност да работя в иновативна и много перспективна сфера. Работата ме запозна с много хора, от които имах късмета да се уча. Днес, ако ми се наложи, бих направила отново този избор. През последните години заплатите в науката се вдигнаха. Докторантската стипендия също е по-висока. Определено се правят стъпки в повишаване на заплащането и се надявам повече млади да изберат професията на учен. 

Имало ли е момент, в който сте искали да се развивате извън страната ни?

Имах възможност да пътувам за кратък период в Германия и Словения. Причината за това беше разработването на моята дисертация. Там се докоснах до науката и начина на работа на големи изследователски групи. Всъщност и двете места бяха страхотни, лабораториите също, но въпреки това не ги почувствах като свои. В България трябва много внимателно да разпиша експеримента, който ще правя, и да изчисля точното количество реактив, който ще ми трябва за него. 

В Германия изобщо не мислят дали ще са им нужни килограми или грамове за осъществяване на изследването. Там имат количества от всичко и единственото нещо, което има значение, е да се работи. Тук сме по-пестеливи, но пак по някакъв начин се справяме. 

Благодарение на инатът и амбицията си, както сама казахте, вие успявате в родината, а чрез своята работа достигате и до световните класации. 

Можем ли да кажем, че и науката ни е част от световната сцена?

Въпреки че лабораториите ни не могат да се сравняват с тези в чужбина, през последните години, благодарение на европейските програми, които финансират научните институции и проекти, нещата се случват по-лесно. Положително е, че и тук започва да се купува нова апаратура. Но изключително важно е тя да бъде достъпна и да има добре подготвени кадри, които да работят с тази апаратура. 

В България има страхотни учени, които въпреки ограниченията, пак постигат глобални успехи. Важно е желанието, с което работят и фактът, че не се отказват.

След успешно завършените научи теми и проекти, с какво се занимавате в момента?

В момента работя като химик в лаборатория за анализ на вода. Ежедневието ми е много натоварено и е свързано с рутинни анализи, но го споделям с уникални колеги. Те ми показаха колко е важен екипният дух и че е възможно всеки да помогне да другия, ако има проблем. Вечер се прибирам вкъщи удовлетворена от свършената работа. Продължавам да сбъдвам научните си идеи и мечти, като от два месеца работя по проект, който е моя лична мисия. Темата на проекта е „Изкуствена ретина“, и смело мога да се похваля, че с колега от БАН успешно изолирахме ретинални клетки. Надявам се скоро да можем да се похвалим и с други постижения. 

Как бихте довършили изречението: Избрах България, защото…

Избрах България, защото видях смисъл да остана. Тук е моето място. България е държава със страхотен потенциал за развитие на науката и бизнеса. Силно вярвам, че младите хора, които учат в чужбина, трябва да развиват своята кариера в България. 

Снимка: JCI Bulgaria