Мина времето на оправданията, сега е време да се работи

 „Моят живот е пълен с изненади - от София стигнах до Ирландия и Франция, преподавах в Италия, живях в Англия и Индия…и ето ме пак тук - в София“

Деница е на 35 години, родена в София. През 2010 г. заминава да учи и работи в Ирландия. Въпреки трудностите, тя успява да се занимава с нещата, които я вълнуват, дори и далече от родината. Но една празнина в душата не ѝ дава покой и я отвежда на едно по-различно пътешествие - на духовно търсене.

„Имах нужда да намеря себе си и се озовах в Индия. Замислих се дали да продължавам да бягам или да направя нещо по въпроса… да стоя и да мрънкам някъде далеч от България или  да дойда и да направя най-доброто, на което съм способна. И така от „Никога няма да се върна!“ стана в „Трябва веднага да се върна в България, в моя дом!“

Знам, че един човек не може да промени много, но и малко да е, все е нещо. Ако много хора се върнат като мен и положат усилия, работят в посока нещата да се подобрят, тогава ще има страхотни резултати за всички нас, за поколенията след нас.“

През 2020 г. Деница завинаги напуска Ирландия и се връща в България. Започва да търси в различни организации и сайтове с обяви за работа. Първо попада на платформата Bulgaria Wants You, грабва я името и осъзнава, че най-големият ѝ страх през десетте години в чужбина е именно този – дали наистина България иска точно нея, нейния опит, дали някой ще я оцени като професионалист, като човек. 

„Bulgaria Wants You за мен е една врата, която се отвори, когато не знаех точно накъде да тръгна, когато се върнах в България. Изключително съм благодарна, защото ми дадоха надежда, че аз имам стойност. Радвам се, че някой вижда потенциала в българите, които се връщат от чужбина, защото ние сме бездомни – навън сме чужди и у дома имаме чувството, че сме вече такива. Аз потърсих помощ от приятел и те се отзоваха и ми дадоха възможността да срещна Pontica Solution. Там се чувствам много добре, щастлива съм, стандартът на живот и работа в компанията не се различават много от тези в Ирландия, взаимоотношенията между колегите, начинът на провеждане на комуникация със служителите и нивото на работа е на много по-високо ниво, от това, което очаквах в България.“

Деница не спира да вярва, че за да има развитие, трябва пълно отдаване и работа, много работа. Нейните послания са отправени към всички българи, които са изгубили себе си, като нея, дори и за тези, които са останали в България:

„Помнете откъде сте тръгнали, не е случайно, че сте българи. Не е случайно, че сте родени тук, спомнете си историята, която не винаги е била красива... Сега може да е трудно и да има мрак, но ако не сме ние да го променим, то кой? Да спрем с оправданията, много е лесно да правиш грешни избори, много е лесно просто да кажеш “в България е така.“Не - тук е така, както си го направим! Решиш ли да си честен и почтен, да живееш достойно, да имаш кураж да не се огъваш, само като духне малко вятър, ако ти имаш този кураж да го направиш, нещата ще се променят… Мина му времето на оправданията, сега е време да се работи!“

Деница е от хората, които вдъхновяват и мотивират всички. Тя намери път отново към България, започна мечтаната работа и повярва в себе си, че може да се справи с всички трудности, защото крайната цел вече е ясна за нея. Къде се вижда след 5 години ли?

„Искам да съм в България! Искрено се надявам да работя в компания, в която вярвам и на която имам доверие – като тази, в която работя сега. В личен план искам да направя нещо повече за България, може би нещо с деца, защото те са бъдещето ни. Искам да мога да кажа след 5 години, че онази цел, която сега си я поставям, съм я постигнала и съм успяла да подпомогна промяната… Искам България да е малко по-щастливо място - дали заради мен или заради друг, но да стане.“

Автор: Красимира Дамянова