Какво е трудов договор в полза на работодателя?
Хората, на които им предстои да започнат първа работа, да сменят настоящата си работа или позицията, която заемат, с изненада виждат, че в предложения им нов трудов договор има клауза, уреждаща трудовият договор да бъде сключен в полза на работодателя.
Какво всъщност означава трудов договор в полза на работодателя и следва ли тази уговорка да ни притеснява, когато подпишем такъв договор, отговаря Тодор Капитанов - създателят на Mywork.bg - автоматизирана безплатна платформа за трудово-правни консултации и съвети в помощ на всички работещи граждани в България.
За да бъде уговорен който и да е трудов договор в нечия полза, той следва да бъде под условието, че в него е предвиден изпитателен срок. Самото сключване на трудов договор с изпитателен срок е обичайна практика при започване на нова работа. Неговата главна особеност е, че през време на срока за изпитване, страната, в чиято полза е уговорен срокът, може да прекрати договора без предизвестие до изтичане на уговорения срок. Достатъчно е ясно и недвусмислено да го изрази в писмена форма. Не е необходимо страната, която има право да прекрати договора, да се мотивира по какъвто и да било начин. Прекратяването не подлежи на обжалване и на разглеждане по реда на трудовите спорове. През време на срока за изпитване работодателят може да уволни работника или служителя дори и докато той ползва законоустановен отпуск, например - отпуск по болест, в случая не е необходимо разрешение на Инспекцията по труда или друг орган.
Съгласно законовите разпоредби на Кодекса на труда в България изпитателният срок в трудовия договор може да бъде уговорен в полза на:
- Работодателя - когато работодателят иска да провери способността на работника или служителя да изпълнява определена работа;
- Работника/служителя - когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него, дали условията на труд, атмосферата и трудовият колектив му допадат;
- В ползва и на двете страни. Това означава, че през време на изпитателния срок и работодателят, и работникът или служителят може да прекрати договора по своя преценка В договора се посочва в чия полза е уговорен срокът за изпитване. Ако това не е посочено, приема се, че срокът за изпитване е уговорен в полза и на двете страни.
Важно е да се знае, че законът не позволява за една и съща работа с един и същ работник или служител в едно и също предприятие да се сключва повторно трудов договор със срок за изпитване. Но ако работникът премине от една длъжност на друга, макар и в същото предприятие, е допустимо да се сключи между същите страни друг трудов договор, с друго съдържание и клауза за изпитване. Например, такъв случай е налице, когато секретарка в една фирма премине на длъжността счетоводител. Важно е да се отбележи, че през време на изпитването страните имат всички права и задължения както при окончателен трудов договор – работникът или служителят има право на общо основание на трудово възнаграждение, уговорено работно време, почивки и отпуски, признаване на времето за трудов стаж и др.
Срокът за изпитване не може да бъде по-дълъг от 6 месеца. В него не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск / платен, неплатен, учебен, поради болест и др./ или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът.
Трудовият договор се смята за окончателно сключен, ако не бъде прекратен от страната, в чиято полза е бил договорът за изпитателен срок.
Справка:
Чл. 70, ал. 1 – 5 от Кодекса на труда
Чл. 71, ал . 1, ал. 2 от Кодекса на труда
