Васил Велев, председател на Управителния съвет на АИКБ
Нашите баби и дядовци са били по 5-6 деца в семейство, а са се раждали в едни размирни времена. Но аз гледах и моето родословно дърво и ситуацията е същата. И затова е добре, когато правим такива изводи да локализираме малко данните в един по-кратък период на нашата територия. Най-голям ръст на раждаемостта ние отбелязваме от 2002 до 2009 г. 2002 г. е малко след стабилизиране на икономиката и началото на нейния растеж. А 2008 е последната благодатна година, която имахме в най-новата си история. С 22% нараства броя на живородени деца в този период и после се срива.
Без да претендирам, че извеждам някакъв закон или даже правило, правя извод, който е валиден за нашата страна през последните 30-40 години. А именно раждаемостта следва икономическия цикъл. Водещ фактор за взимане на решение за дете е стабилността на доходите – не еднократно плащане, а стабилност на доходите. А за да имаме стабилност на доходите и стабилен икономически растеж, този икономически ръст е функция на средата за инвестиране.
Ние трябва да възстановим стабилността в ръста на доходите и тогава ще се появи желание за повече деца. Всичко друго подпомага – с детски градини, с еднократни разходи, които да поемат първоначалната разлика в това да имаш и да нямаш дете.
И обратно – по-дългото майчинство, не способства за увеличаване на раждаемостта, Например ние увеличаваме периода на майчинството на 410 дни през 2009 г., а раждаемостта тръгва рязко надолу. Тоест водещ фактор е стабилните доходи. Защото като има стабилни доходи, има кой да се грижи за децата.