Новини

03.10.2024 г.

Историята на Анна и Георги: Няколко операции и цели 10 инвитро процедури, но щастието ни е на път

Представяме ви една вдъхновяваща историята на едно младо семейство от Бургас. Ще ги наречем Анна и Георги.

Двамата се запознават още през 2018 г. Тогава Анна се прибира в родния си град Бургас, за да се подготви за държавни изпити. Георги я вижда случайно на улицата, на път за работа, и след няколко дни й изпраща покана за приятелство във фейсбук. Така започва тяхната комуникация.

Още от първата им среща стават най-добри приятели и разбират, че са един за друг. А само няколко месеца по-късно заживяват заедно.

„През май 2019 г. имах непланирана биохимична бременност, а август месец се сгодихме и започнахме с официалните опити. Много искахме детенце, плод на нашата любов. Тогава не знаехме колко дълга и жестока борба ни очаква“, споделя Анна.

След около 8 месеца опити, се оказва, че се налага да направят на Анна криодеструкция на шийката на матката, поради лезия. През август 2020 г. младата жена започва със стимулации с лекарства на естествени опити. Всяка една стимулация е проследена с фоликулометрия и таймиране на овулацията. „За съжаление такава не настъпваше. Оказа се, че имам тежка поликистоза. След четири стимулации, пристъпихме към лапароскопска операция през януари 2021 г. Извърши се фенестрацията на яйчниците и за съжаление се наложи отстраняване на едната тръба, поради запушване и сраствания. Последваха нови две стимулации, но без положителен резултат“, разказва още Анна.

През месец юни правят цветна снимка и за съжаление се установява, че другата й тръба също е запушена. Единственият им шанс се оказва инвитро процедура. Подават документи към Центъра за асистирана репродукция. Преди да настъпи самата процедура, решават да се оженят и така юли 2021 г. стават официално съпруг и съпруга.

„През октомври беше първата ни инвитро процедура в град Варна. Трансферираха 3 броя тридневни ембриончета, но нямаше имплантация. За съжаление нямахме замразени ембриончета. Решихме, че следващият опит ще е в София. Последва стимулация по дълъг протокол, като в резултат имахме два бластоциста. Трансферирахме едното ембрионче февруари 2022 г., но отново нямаше имплантация. Последваха хистероскопия, безброй биопсии и нов трансфер през юни 2022 г. Отново нямаше дори опит за имплантация. Това започна леко да ни отчайва. Аз имах СПКЯ, а мъжът ми перфектна спермограма. Имам и нискорискова тромбофилия, заради която съм на инжекции след всеки трансфер, но резултат няма.

Август 2022 г. последва нова лапароскопска операция за отстраняване и на другата тръба. Оказа се, че имам ангиолейомиоматозно разрастване в стената на стенозата. Месец по-късно започнахме нова стимулация отново по дълъг протокол. За съжаление завърши с тежка хиперстимулация и бях на системи. За щастие имахме два бластоциста и едно тридневно ембрионче.

Ноември 2022 г. направихме двоен трансфер на 3-ти и на 5-и ден. Започна дългото чакане и отново резултатът беше кръгла 0. Отново направих хистероскопия, защото от стимулацията получих хиперплазия на матката, нови биопсии и имахме зелена светлина за следващ трансфер.

Февруари 2023 г. направихме трансфера и на последното ни ембрионче. За съжаление пореден опит без имплантация. Бяхме отчаяни, но решихме да продължим да се борим.

Самофинансирахме се и заминахме за Турция. Там се разбра и причината за неуспехите ни. Оказа се, че съм носител на Робертсонова транслокация. Това е отклонение в кариотипа, което води до проблем в създаването на поколение. Това е изключително рядък проблем, но трябваше да приема съдбата си и да продължим с вяра и надежда да се борим. Дадоха ни 25% шанс за успех (в България ни казаха, че шанса ми за биологично дете клони към 0). Направихме първа стимулация в Турция и не можехме да повярваме на прекрасния резултат. Цели 5 бластоциста с перфектна морфологична оценка.

Започна следващото чакане – за резултатите от ПИД (предимплантационна генетична диагностика). За съжаление и 5-те ембриончета бяха с тежки аномалии, които са несъвместими с живота. Не мога да опиша колко трудно го преживяхме.

Събрахме сили, финанси и заминахме отново за Турция. Този път имахме 3 бластоциста и отново всички с генетични аномалии. Бяхме съкрушени, но не спряхме да вярваме. Направих си хранителен режим, след това и кратки Коледни пости. Отидохме и на литургията на Коледа, взехме причастие и искрено вярвахме, че ще бъдем благословени.

Януари 2024 г. направихме нова стимулация в Турция. Имахме цели 9 ембриончета до стадий бластоцист. След ПИД имахме цели 5 здрави ембриончета. Не можехме да повярваме и плачехме от радост.

Март 2024 г. направихме трансфер на едната ни снежинка. Седем дни по-късно направих тест и беше положителен! За първи път от толкова години борба. Беше нисичко, но се удвои първоначално. За съжаление щастието ни не беше за дълго... оказа се биохимична бременност. Беше ни много тежко, но за нас това беше и една малка победа!

След месец почивка започнах подготовка за нов трансфер, но няколко месеца подред нещо се случваше и отлагахме. Явно така е било писано и бяхме сигурни, че нашето детенце ще дойде при нас в правилния момент. Юли 2024 г. направихме нов трансфер на две ембриончета. Този път видяхме хубав положителен резултат и най-накрая така мечтаните плътни две чертички! Бяхме на преглед и разбрахме, че е едно бебчето. Нашето борбено чудо в момента е цели 3,19 см и сърчицето му бие с цели 168 удара в минута. Молим се и нямаме търпение да прегърнем нашата така дълго жадувана мечта!

Като изключим гаденето и повръщането (които ми носят спокойствие, че бебчето е добре), всичко друго е наред. Имам известен риск от гестационен диабет, но сме взели мерки.

На двойките, които се колебаят дали е моментът да имат деца или дали изобщо искат, ще кажа, че това е най-голямото щастие. Когато двама души се обичат истински, какво по-хубаво от това да прегърнат плода на тяхната любов. На двойките, при които бебето се бави, поради определени причини, ще кажа – не спирайте да вярвате! Молете се, не губете вяра, чудесата се случват. При някои по-лесно, при други по-трудно, но накрая очакваш рожбата си още по-осъзнат и благодарен!

Пожелавам от сърце на всяка една двойка, която мечтае за дете, да им се роди и да бъдат безкрайно щастливи“ завършва историята си Анна.

Представяме ви една вдъхновяваща историята на едно младо семейство от Бургас. Ще ги наречем Анна и Георги. Двамата се запознават още през 2018 г. Тогава Анна се прибира в родния си град Бургас, за да се подготви за държавни изпити. Георги я вижда случайно на улицата, на път за работа, и след няколко дни й изпраща покана за приятелство във фейсбук. Така започва тяхната комуникация.Още от първата им среща стават най-добри приятели и разбират, че са един за друг. А само няколко месеца по-късно заживяват заедно. „През май 2019 г. имах непланирана биохимична бременност, а август месец се сгодихме и започнахме с официалните опити. Много искахме детенце, плод на нашата любов. Тогава не знаехме колко дълга и жестока борба ни очаква“, споделя Анна. След около 8 месеца опити, се оказва, че се налага да направят на Анна криодеструкция на шийката на матката, поради лезия. През август 2020 г. младата жена започва със стимулации с лекарства на естествени опити. Всяка една стимулация е проследена с фоликулометрия и таймиране на овулацията. „За съжаление такава не настъпваше. Оказа се, че имам тежка поликистоза. След четири стимулации, пристъпихме към лапароскопска операция през януари 2021 г. Извърши се фенестрацията на яйчниците и за съжаление се наложи отстраняване на едната тръба, поради запушване и сраствания. Последваха нови две стимулации, но без положителен резултат“, разказва още Анна. През месец юни правят цветна снимка и за съжаление се установява, че другата й тръба също е запушена. Единственият им шанс се оказва инвитро процедура. Подават документи към Центъра за асистирана репродукция. Преди да настъпи самата процедура, решават да се оженят и така юли 2021 г. стават официално съпруг и съпруга. „През октомври беше първата ни инвитро процедура в град Варна. Трансферираха 3 броя тридневни ембриончета, но нямаше имплантация. За съжаление нямахме замразени ембриончета. Решихме, че следващият опит ще е в София. Последва стимулация по дълъг протокол, като в резултат имахме два бластоциста. Трансферирахме едното ембрионче февруари 2022 г., но отново нямаше имплантация. Последваха хистероскопия, безброй биопсии и нов трансфер през юни 2022 г. Отново нямаше дори опит за имплантация. Това започна леко да ни отчайва. Аз имах СПКЯ, а мъжът ми перфектна спермограма. Имам и нискорискова тромбофилия, заради която съм на инжекции след всеки трансфер, но резултат няма. Август 2022 г. последва нова лапароскопска операция за отстраняване и на другата тръба. Оказа се, че имам ангиолейомиоматозно разрастване в стената на стенозата. Месец по-късно започнахме нова стимулация отново по дълъг протокол. За съжаление завърши с тежка хиперстимулация и бях на системи. За щастие имахме два бластоциста и едно тридневно ембрионче. Ноември 2022 г. направихме двоен трансфер на 3-ти и на 5-и ден. Започна дългото чакане и отново резултатът беше кръгла 0. Отново направих хистероскопия, защото от стимулацията получих хиперплазия на матката, нови биопсии и имахме зелена светлина за следващ трансфер. Февруари 2023 г. направихме трансфера и на последното ни ембрионче. За съжаление пореден опит без имплантация. Бяхме отчаяни, но решихме да продължим да се борим. Самофинансирахме се и заминахме за Турция. Там се разбра и причината за неуспехите ни. Оказа се, че съм носител на Робертсонова транслокация. Това е отклонение в кариотипа, което води до проблем в създаването на поколение. Това е изключително рядък проблем, но трябваше да приема съдбата си и да продължим с вяра и надежда да се борим. Дадоха ни 25% шанс за успех (в България ни казаха, че шанса ми за биологично дете клони към 0). Направихме първа стимулация в Турция и не можехме да повярваме на прекрасния резултат. Цели 5 бластоциста с перфектна морфологична оценка. Започна следващото чакане – за резултатите от ПИД (предимплантационна генетична диагностика). За съжаление и 5-те ембриончета бяха с тежки аномалии, които са несъвместими с живота. Не мога да опиша колко трудно го преживяхме. Събрахме сили, финанси и заминахме отново за Турция. Този път имахме 3 бластоциста и отново всички с генетични аномалии. Бяхме съкрушени, но не спряхме да вярваме. Направих си хранителен режим, след това и кратки Коледни пости. Отидохме и на литургията на Коледа, взехме причастие и искрено вярвахме, че ще бъдем благословени. Януари 2024 г. направихме нова стимулация в Турция. Имахме цели 9 ембриончета до стадий бластоцист. След ПИД имахме цели 5 здрави ембриончета. Не можехме да повярваме и плачехме от радост. Март 2024 г. направихме трансфер на едната ни снежинка. Седем дни по-късно направих тест и беше положителен! За първи път от толкова години борба. Беше нисичко, но се удвои първоначално. За съжаление щастието ни не беше за дълго... оказа се биохимична бременност. Беше ни много тежко, но за нас това беше и една малка победа! След месец почивка започнах подготовка за нов трансфер, но няколко месеца подред нещо се случваше и отлагахме. Явно така е било писано и бяхме сигурни, че нашето детенце ще дойде при нас в правилния момент. Юли 2024 г. направихме нов трансфер на две ембриончета. Този път видяхме хубав положителен резултат и най-накрая така мечтаните плътни две чертички! Бяхме на преглед и разбрахме, че е едно бебчето. Нашето борбено чудо в момента е цели 3,19 см и сърчицето му бие с цели 168 удара в минута. Молим се и нямаме търпение да прегърнем нашата така дълго жадувана мечта! Като изключим гаденето и повръщането (които ми носят спокойствие, че бебчето е добре), всичко друго е наред. Имам известен риск от гестационен диабет, но сме взели мерки. На двойките, които се колебаят дали е моментът да имат деца или дали изобщо искат, ще кажа, че това е най-голямото щастие. Когато двама души се обичат истински, какво по-хубаво от това да прегърнат плода на тяхната любов. На двойките, при които бебето се бави, поради определени причини, ще кажа – не спирайте да вярвате! Молете се, не губете вяра, чудесата се случват. При някои по-лесно, при други по-трудно, но накрая очакваш рожбата си още по-осъзнат и благодарен! Пожелавам от сърце на всяка една двойка, която мечтае за дете, да им се роди и да бъдат безкрайно щастливи“ завършва историята си Анна.