Защо икономиката на България расте при политически блокаж?

България вече е страна с висок доход според Световната банка. Това е новина от последните дни, която бързо стигна и до парламента. Една от водещите икономически новини от предходните седмици пък беше, че фактическото индивидуално потребление (ФИП) на човек от населението в България, изразено в стандарти на покупателна способност, достига 73% от средното ниво за Европейския съюз през 2023 г. Това е рекорд за страната и отлепяне от последното място в ЕС.

Тези новини се сблъскват челно с политическия хаос в България. Едни ги обясняват със своето скорошно управление и различната фискална политика, други с тяхното дългогодишно управление и с еднократния ефект на преброяването и корекцията на населението, трети с ролята на служебните правителства. Факторите безспорно са много, коментирали сме ги многократно в наши материали, но водещият икономически разказ трудно може да се ограничи до един или друг политически коментар. Дългосрочният икономически тренд все още мачка политическите боричкания и корупцията.

Големият икономически успех на България в последните повече от две десетилетия е постигането на устойчив растеж и липсата на голям макроикономически провал, въпреки връхлитащи кризи от различен характер. Скъсяването на разликата с развития свят не се пречупи нито по време на голямата финансова криза, нито по време на пандемията, нито в периода на продължаващата политическа нестабилност. Напротив, в някои от тези периоди дори догонваме по-бързо, защото икономиката ни се оказа по-добре подготвена за бурята. На този фон, има поне два въпроса, които заслужават внимание.

Видимо, политиците са изкушени да посочат себе си и своята формация като основна причина, но на практика фундаменталните фактори не са се променили значимо в последните две десетилетия. Стабилни пари (с над 25 годишна история), стабилни държавни финанси (с над 20 годишна история), ниски преки данъци (с над 15 годишна история) и пълен достъп до големия европейски пазар (вече 17 години). Тези фактори напоследък са често подценявани, но всъщност те предполагат трансформацията на българската икономика и са в основата на дългосрочния растеж и догонването на западния стандарт на живот.

По време на форума на ИПИ „Растеж в бурни времена“ Румен Аврамов посочи, че повечето блокажи в обществото ни имат институционален характер, в т.ч. отсъствието на правова държава и корупцията. Там той говори за една периферна, имитативна икономическа култура, която все пак генерира растеж и в това се крие парадокс – по-лесно е да обясним провалите, отколкото успехите. Струва ми се, че когато в институционалната рамка поставим фокус и върху вече изброените котви на растежа, то обяснението на подема започва да изглежда достатъчно правдоподобно.

Цялата новина може да прочетеш на economic.bg