"Много повече практически и междупредметни задачи ще има още от тази година на изпитите за Национално външно оценяване (НВО) на учениците, които завършват 10. клас. От следващата учебна година за първи път подобен формат изпит ще се проведе и за децата от 4. клас." Това обяви на брифинг в МОН министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков, който представи мерки за промени в обучението на учениците.
Те са свързани с промяна на подхода, представяне на визия за стандарта за качество, повишаване на практическите умения на учениците за сметка на по-малко наизустяване и възпроизвеждане на факти. Проф. Цоков обяви, че учениците, които в момента са в 5. клас, ще бъдат първият випуск, който ще се яви на изцяло нов формат на изпита след 7. клас през 2025/2026 учебна година.
"Знаем колко важен е изпитът след седми клас. Затова искаме да дадем време за пренастройване на системата и да се помогне на децата да бъдат ефективно подготвени за новия формат“, заяви просветният министър.
Той подчерта, че се вземат мерки по отношение промяна в учебните програми, като по думите му трябва да се изработи визия за изцяло нови такива, за да може образованието да подготвя хора с компетентности и умения за живота. Образователният министър коментира, че важен аспект е създаването на отделен модул за повишаване на резултатите от PISA в националните програми. Цоков поясни, че това ще даде възможност на учениците ни да бъдат подготвени по-добре за предстоящите PISA тестове през 2025 година.
Освен това се предвижда от началото на следващата учебна година да се въведат входни и изходни равнища за 8. и 9. клас по основните предмети - български език, математика, природни науки, като задачите и тестовете ще са свързани с PISA.
"Те ща са насочени към установяване на уменията и за възможност за решаване на практически проблеми от учениците”, каза министър Цоков.
Министърът на образованието открои, че PISA тестовете не са толкова важни, колкото фактът, че начинът на проверка на компетентностите на учениците ще бъде насочен към установяване на уменията за живота, за практически използване на умения и компетентност, а не само към възпроизвеждане на знания.
"Към това ще бъде насочена и друга наша дейност с изработване на визия за рамкови и компетентно ориентирани учебни програми”, обяви той.
Според него това не може да се осъществи за година или две, а ще са необходими поне 3-4 години. С помощта на експерти от МОН, учители, директори, социални партньори, бизнес и граждански организации, са определени показателите за качество в 4 направления - преподаване, управление на институцията, взаимодействие с общността и резултати на учениците и училището. Промени ще има във външното оценяване на десетокласниците, където ще влязат по-практически задачи.
Научи повече тук: https://www.economic.bg/bg/a/view/mon-gotvi-novi-promeni-v-uchilishtnoto-obrazovanie