Култ към преработването - как сами попадаме в капана на умората?

Какви съвети дават кариерните консултанти срещу прекомерната ангажираност с работатаРаботата си е работа… До 17:00, до 18:00 или до 20:00, тя свършва, но за много от нас това не е точно така и причината често не са мениджърски изисквания, а лично разбиране за успеха и израстването на професионалната йерархия.Помните ли последния път, когато се запознахте с някого извън офиса? Всички ние се стремим към запазване на баланс, но дори в тези моменти срещайки непознат, в желанието си да представим себе си обикновено изстрелваме и няколко думи за професията си. Какво ни говори това? Съвременния човек отделя твърде много внимание на професионалния живот може да бъде ключов фактор, предизвикващ „професионално прегаряне“ или т.нар. „бърнаут“.Според тълковния речник на Кеймбридж, думата “преработване” (eng. overwork) означава „акт на работа, твърде много или твърде усилено“.Според кариерния консултант Михаела Георгиева проблемите идват, когато сложим центъра на живота си в нашата кариера и нещо се случи с нея. Например: ако загубим работата си или се наложи да сменим професията си и ни е трудно да се идентифицираме отвъд това, което сме правили преди. Вярвам, че едно от най-ценните качества в днешно време е адаптивността и умението да виждаме нови начини, по които да използваме талантите си“, каза за businessnovinite.bg кариерният консултант Михаела Георгиева.Думите на Михаела Георгиева затвърждава тенденцията, че най-ценното качество в подбора на служители след безпрецедентната промяна на работните процеси по време на пандемията, е не толкова притежавания опит, колкото наличието на „софт скилс“ (меки умения), сред които е и лесната адаптация към промени. Смяна на мениджъри, намаляването на екипи, смяната на режима на работата от офиса, с такава от вкъщи, подложиха служителите на известен стрес, който се оказа непреодолим за някои. Културата на преумора честно незабелязано става част от корпоративното „нормално“ и заради мениджърски изисквания. Често главните директори на много корпорации са хора с широк поглед върху развитието, но и са работохолици, които понякога без да осъзнават прехвърлят този модел за подражание и „преработване“ на всички нива на фирмата. Вземете за пример едни от най-успешните международни директори, обикновено на технологични компании като Илон Мъск, Стив Джобс и др.Безспорно е полезно човек да се чувства част от корпоративната култура, особено, когато тя е здравословна, а чувството за принадлежност е част от значение за усещането за сигурност на лично, човешко ниво.Научи повече тук: https://businessnovinite.bg/bg-biznes/kult-kam-prerabotvaneto-kak-sami-popadame-v-kapana-na-umorata.html