Новини

31.05.2024 г.

Децата на ДНК - Радослава

Радослава е едно от децата, които през 2018 година кръстихме по време на масовото свето кръщение на ДНК в морската ни столица – Варна.

Радослава е изключително талантливо, любопитно и артистично дете. Днес задава много въпроси, явява се на конкурси, печели награди в областта на киното и театъра.

За вълненията около кръщението, спомените от него, порастването на Ради и очакванията за бъдещето, разговаряхме с нейната майка – Милена Борджукова.

Милена, връщаме Ви шест години назад, когато организирахме масовото свето кръщение на ДНК. Защо решихте да кръстите дъщеря си точно тогава?

Тогава тя беше на 10 месеца. Беше вече време за кръщение. Когато видях рекламата на ДНК и някак всичко просто се случи без план. Спонтанно.

Записахме се в кампанията. Избраха ни. И след това започна цялото приготовление за този толкова важен за всички ни ден.

Какви спомени остави у вас кръщението на Ради?

Неописуемо е!

Имахме късмета да кръстят Ради още в първата група. (Понеже децата бяха много, бяха разделени на групи.) Преживяването за цялото ни семейство беше изключително специално. Ритуалът беше по-тържествен! Имаше повече хора! Всичко беше по-различно! Аз самата го усещах по-специално! Не всеки има честта да се кръсти по този начин. Ради обаче много плака. Може би се уплаши от многото хора, от това, че Владиката я взе на ръце. Спомням си, че от кадрите, които бяхте публикували от кръщението във Варна, тя почти нямаше снимка, на която да не плаче.

Любопитно е, че кръстникът на Ради тогава живеше в Германия. И като му казах, че сме сред избраните във вашата кампания, специално се прибра в България, за да може да ориса, да кръсти Ради. След това се прибера обратно в родината, макар успешния бизнес, който имаше в Германия. Пренесе го тук и сега и той си има детенце.

Това е страхотно и доказателство, че в България имаме всичко. Разказвате ли днес на Ради за нейното кръщение и за всички хубави моменти от него?

Да, разказвам ѝ. Тя не може още да разбере моята емоция. Но в кутията, в която събирах всички спомени от първата ѝ година, и която често отваряме заедно, е и кръстчето, което ни подарихте. Тя ме пита какво е това кръстче, от къде е. Аз пък ѝ разказвам, показвам ѝ снимки. И така създаваме нов спомен за спомена заедно. Вече е достатъчно голяма да знае, че е била част от това кръщение.

И достатъчно голяма, за да бъде първи клас. Как протича подготовката за този, също много важен етап от живота на Ради?

О, да! Ради каза: „Аз много искам да ходя на училище!“.. Вълнуваме се кое ще бъде училището ѝ, защото, както знаете, изборът на учебно заведение, особено днес, не е лесен, защото трябва да се съобразяваш с много неща. Но това са неща, които Ради не трябва да мисли. Тя в момента е заета непрекъснато задава въпроси: „Кога ще ходя до тоалетна?“, „Ще играем ли в училище“. Разказах ѝ за междучасията. (усмихва се) Дори вече изявява желание да се къпе сама, защото е голяма и ще бъде първи клас. Малко по малко самоинициативно започва да взима нещата в свои ръце.

А виждате ли бъдещето ѝ в България?

Ами, по принцип, да. Много искам да се развива тук. Колкото да ми е било трудно, а на мен никак не ми е било лесно през годините, никога не съм си мислила да заминавам за чужбина. Работила съм на две места, но никога не съм си мислела да емигрирам. В България винаги ще бъдеш някого! Разбира се, никога няма да спра децата си да се развиват, но вярвам, че дори и да заминат, ще се върнат, като кръстника ни.

Кои са най-ценните съвети, които давате на децата си?

Да бъдат честни! Да не лъжат! Да бъдат достойни хора! Да развиват талантите си! Конкретно за Ради – аз трябва да бъда нейна подкрепа и да насърча развитието на нейните таланти. Когато учим заедно текст за кастинг тя казва: „Искам да науча и диалога, и монолога, и да бъда най-добрата. Да спечеля.“ Радвам ѝ се, разбира се, обяснявам ѝ, че не победата е най-важна. Делото ми е да ги образовам, да ги изуча и да ги направя хора. И се надявам да се справям.

---

“Децата на ДНК” е нова рубрика на кампанията „Направи го сега, в колаборация с „Движение за национална кауза – ДНК“, в която чрез истории на участници в организираното от нас масовото свето кръщение от 2017 и 2018 г. ще ви запознаем с част от многото наши деца. Много, защото тогава кръстихме над 2 000 бебета в 11 града.

Днес ние продължаваме неуморно да работим по темите за демографията, навременното семейно планиране и насърчаването на раждаемостта, а на децата ни им предстои още един важен житейски етап – постъпването в първи клас.

Радослава е едно от децата, които през 2018 година кръстихме по време на масовото свето кръщение на ДНК в морската ни столица – Варна.Радослава е изключително талантливо, любопитно и артистично дете. Днес задава много въпроси, явява се на конкурси, печели награди в областта на киното и театъра. За вълненията около кръщението, спомените от него, порастването на Ради и очакванията за бъдещето, разговаряхме с нейната майка – Милена Борджукова. Милена, връщаме Ви шест години назад, когато организирахме масовото свето кръщение на ДНК. Защо решихте да кръстите дъщеря си точно тогава? Тогава тя беше на 10 месеца. Беше вече време за кръщение. Когато видях рекламата на ДНК и някак всичко просто се случи без план. Спонтанно. Записахме се в кампанията. Избраха ни. И след това започна цялото приготовление за този толкова важен за всички ни ден. Какви спомени остави у вас кръщението на Ради?Неописуемо е! Имахме късмета да кръстят Ради още в първата група. (Понеже децата бяха много, бяха разделени на групи.) Преживяването за цялото ни семейство беше изключително специално. Ритуалът беше по-тържествен! Имаше повече хора! Всичко беше по-различно! Аз самата го усещах по-специално! Не всеки има честта да се кръсти по този начин. Ради обаче много плака. Може би се уплаши от многото хора, от това, че Владиката я взе на ръце. Спомням си, че от кадрите, които бяхте публикували от кръщението във Варна, тя почти нямаше снимка, на която да не плаче. Любопитно е, че кръстникът на Ради тогава живеше в Германия. И като му казах, че сме сред избраните във вашата кампания, специално се прибра в България, за да може да ориса, да кръсти Ради. След това се прибера обратно в родината, макар успешния бизнес, който имаше в Германия. Пренесе го тук и сега и той си има детенце. Това е страхотно и доказателство, че в България имаме всичко. Разказвате ли днес на Ради за нейното кръщение и за всички хубави моменти от него?Да, разказвам ѝ. Тя не може още да разбере моята емоция. Но в кутията, в която събирах всички спомени от първата ѝ година, и която често отваряме заедно, е и кръстчето, което ни подарихте. Тя ме пита какво е това кръстче, от къде е. Аз пък ѝ разказвам, показвам ѝ снимки. И така създаваме нов спомен за спомена заедно. Вече е достатъчно голяма да знае, че е била част от това кръщение. И достатъчно голяма, за да бъде първи клас. Как протича подготовката за този, също много важен етап от живота на Ради?О, да! Ради каза: „Аз много искам да ходя на училище!“.. Вълнуваме се кое ще бъде училището ѝ, защото, както знаете, изборът на учебно заведение, особено днес, не е лесен, защото трябва да се съобразяваш с много неща. Но това са неща, които Ради не трябва да мисли. Тя в момента е заета непрекъснато задава въпроси: „Кога ще ходя до тоалетна?“, „Ще играем ли в училище“. Разказах ѝ за междучасията. (усмихва се) Дори вече изявява желание да се къпе сама, защото е голяма и ще бъде първи клас. Малко по малко самоинициативно започва да взима нещата в свои ръце. А виждате ли бъдещето ѝ в България? Ами, по принцип, да. Много искам да се развива тук. Колкото да ми е било трудно, а на мен никак не ми е било лесно през годините, никога не съм си мислила да заминавам за чужбина. Работила съм на две места, но никога не съм си мислела да емигрирам. В България винаги ще бъдеш някого! Разбира се, никога няма да спра децата си да се развиват, но вярвам, че дори и да заминат, ще се върнат, като кръстника ни. Кои са най-ценните съвети, които давате на децата си? Да бъдат честни! Да не лъжат! Да бъдат достойни хора! Да развиват талантите си! Конкретно за Ради – аз трябва да бъда нейна подкрепа и да насърча развитието на нейните таланти. Когато учим заедно текст за кастинг тя казва: „Искам да науча и диалога, и монолога, и да бъда най-добрата. Да спечеля.“ Радвам ѝ се, разбира се, обяснявам ѝ, че не победата е най-важна. Делото ми е да ги образовам, да ги изуча и да ги направя хора. И се надявам да се справям. ---“Децата на ДНК” е нова рубрика на кампанията „Направи го сега, в колаборация с „Движение за национална кауза – ДНК“, в която чрез истории на участници в организираното от нас масовото свето кръщение от 2017 и 2018 г. ще ви запознаем с част от многото наши деца. Много, защото тогава кръстихме над 2 000 бебета в 11 града. Днес ние продължаваме неуморно да работим по темите за демографията, навременното семейно планиране и насърчаването на раждаемостта, а на децата ни им предстои още един важен житейски етап – постъпването в първи клас.