Новини

21.12.2023 г.

България – осъзнатият избор на един млад човек

В следващите редове ти представяме историята на живота на Джем Сабри. Пред Юриета Иванова той разказа повече за тръгването, предизвикателствата на Англия, силата на волята и научните успехи там, както и за завръщането обратно в България, където е всичко.

Как започна главата от книгата на живота ти, наречена „Лондон“?

През 2012 г. емигрирахме семейно в Англия. Заради финансови затруднения родителите ми взеха решение да напуснем страната. В чужбина доходите и стандарта на живот тогава бяха по-високи.

Тогава бях едва на 12 г. и макар че не бях съгласен с това решение, нямах друг избор освен да тръгна с родителите си.

Нашата история не беше по-различна от тази на другите емигранти. Първо замина баща ми, след това майка ми, и накрая – аз. Планът първоначално беше те да работят там няколко месеца, за да можем да си стъпим на краката семейно, и да се върнат в България. Но на тях начинът на живот в Лондон им хареса и решиха да заживеем там.

Аз не подкрепях тяхното решение. За мен беше трудно да оставя роднините и приятелите си, най-вече своите баби и дядовци. Израснах с тях, прекарах цялото си детство с тях и бях много привързан. Но в края на едно лято се озовах в Лондон. Без да знам език, без никакви очаквания. Просто изплашен.

Как се справи един изплашен 12-годишен младеж в чужда държава, чиито език не разбира?

Беше доста трудно! Особено първата година. Затрудненията ми бяха свързани основно с езика, но и с това, че не познавах никого там. Единствените хора, с които общувах, бяха майка ми и баща ми. В Англия нямахме никого освен ние самите.

Тогава социалните мрежи бяха новост и не бяха толкова добре развити, както днес, и нямах контакти с близките си хора.

Но лека-полека свикнах с езика, ходих на занималня след училище. Но въпреки това все още изпитвах трудности, свързани с намирането на нови приятелства и заседналия начин на живот там. Бях свикнал да има контакт. Единственото нещо, което ме успокояваше, бяха видеоигрите. Те бяха спасението ми от английската реалност. След училище играех с приятелите си от България. И, по един или друг начин, това ни сближаваше, тъй като прекарвахме време заедно. Видеоигрите ми помогнаха да свикна със заседналия живот в Англия.

А какво предизвика решението ти да продължиш висшето си образование в Англия?

Въпреки всичко, с което се сблъсках, успях да покажа потенциала си и завърших гимназия с отличен успех. Тогава учителите ми ми предложиха да остана и да завърша и висшето си образование в Англия. Следвах „Бизнес с интернационални комуникации“ в Bournemouth University. Също така прекарах и една година в Naples Federico II по Erasmus програма.

Тук е времето да поясня, че България никога не е напускала мислите и сърцето ми. Мечтаех да се върна, защото лятото у дома никога не ми беше достатъчно. И знаех, че макар че придобивам знания в чужд университет, ще мога да ги приложа на родна земя.

Кога настъпи твоят момент на завръщане?

След завършването на университета. Златната ми вратичка с билета към родината се отвори тогава. Започнах дистанционна работа, която ми позволяваше да я извършвам от всяка точка на света. А моят избор беше България. Отново бях близо до корените си и със завръщането си спечелих най-вече време. Време да създавам спомени с тези, които обичам.

Как виждаш бъдещето си тук?

Ако трябва да бъда искрен – виждам го тук, в България. Не искам да се връщам в Англия. Работата ми е свързана с пътувания из целия свят, но те са работни и знам, че винаги се връщам у дома.

В момента работя като консултант по кибер защита във фирма, която прави организирани атаки с цел намиране на слабостите в кибер отделите на различни компании. Надявам се да продължа да се развивам!

И все пак преди да погледна бъдещето, се фокусирам върху настоящето. Вече съм направил доста големи крачки. Намерих си стабилна работа, предприех покупка на имоти и се стремя да изкарвам задоволителни доходи, с които да мога да издържам семейството си. А бъдещето – то ще бъде такова, каквото си го направя. В моите представи е добро.

Предлагам да завършим нашата среща със завършването на изречението: „Избрах България, защото…“ Как би го завършил ти?

Избрах България, защото тук се чувствам себе си.

Тази история може би не се различава от много други. Едно момче напуска родината си и хората, които обича, за да бъде близо до родителите си, принудени да работят в чужда страна. Любовта му към България расте всеки ден. Носталгията му прераства в решение да се прибере и да приложи наученото у дома – близо до близките и приятелите си. В следващите редове ти представяме историята на живота на Джем Сабри. Пред Юриета Иванова той разказа повече за тръгването, предизвикателствата на Англия, силата на волята и научните успехи там, както и за завръщането обратно в България, където е всичко.Как започна главата от книгата на живота ти, наречена „Лондон“?През 2012 г. емигрирахме семейно в Англия. Заради финансови затруднения родителите ми взеха решение да напуснем страната. В чужбина доходите и стандарта на живот тогава бяха по-високи.Тогава бях едва на 12 г. и макар че не бях съгласен с това решение, нямах друг избор освен да тръгна с родителите си. Нашата история не беше по-различна от тази на другите емигранти. Първо замина баща ми, след това майка ми, и накрая – аз. Планът първоначално беше те да работят там няколко месеца, за да можем да си стъпим на краката семейно, и да се върнат в България. Но на тях начинът на живот в Лондон им хареса и решиха да заживеем там. Аз не подкрепях тяхното решение. За мен беше трудно да оставя роднините и приятелите си, най-вече своите баби и дядовци. Израснах с тях, прекарах цялото си детство с тях и бях много привързан. Но в края на едно лято се озовах в Лондон. Без да знам език, без никакви очаквания. Просто изплашен.Как се справи един изплашен 12-годишен младеж в чужда държава, чиито език не разбира?Беше доста трудно! Особено първата година. Затрудненията ми бяха свързани основно с езика, но и с това, че не познавах никого там. Единствените хора, с които общувах, бяха майка ми и баща ми. В Англия нямахме никого освен ние самите. Тогава социалните мрежи бяха новост и не бяха толкова добре развити, както днес, и нямах контакти с близките си хора.Но лека-полека свикнах с езика, ходих на занималня след училище. Но въпреки това все още изпитвах трудности, свързани с намирането на нови приятелства и заседналия начин на живот там. Бях свикнал да има контакт. Единственото нещо, което ме успокояваше, бяха видеоигрите. Те бяха спасението ми от английската реалност. След училище играех с приятелите си от България. И, по един или друг начин, това ни сближаваше, тъй като прекарвахме време заедно. Видеоигрите ми помогнаха да свикна със заседналия живот в Англия.А какво предизвика решението ти да продължиш висшето си образование в Англия?Въпреки всичко, с което се сблъсках, успях да покажа потенциала си и завърших гимназия с отличен успех. Тогава учителите ми ми предложиха да остана и да завърша и висшето си образование в Англия. Следвах „Бизнес с интернационални комуникации“ в Bournemouth University. Също така прекарах и една година в Naples Federico II по Erasmus програма.Тук е времето да поясня, че България никога не е напускала мислите и сърцето ми. Мечтаех да се върна, защото лятото у дома никога не ми беше достатъчно. И знаех, че макар че придобивам знания в чужд университет, ще мога да ги приложа на родна земя. Кога настъпи твоят момент на завръщане?След завършването на университета. Златната ми вратичка с билета към родината се отвори тогава. Започнах дистанционна работа, която ми позволяваше да я извършвам от всяка точка на света. А моят избор беше България. Отново бях близо до корените си и със завръщането си спечелих най-вече време. Време да създавам спомени с тези, които обичам.Как виждаш бъдещето си тук?Ако трябва да бъда искрен – виждам го тук, в България. Не искам да се връщам в Англия. Работата ми е свързана с пътувания из целия свят, но те са работни и знам, че винаги се връщам у дома. В момента работя като консултант по кибер защита във фирма, която прави организирани атаки с цел намиране на слабостите в кибер отделите на различни компании. Надявам се да продължа да се развивам!И все пак преди да погледна бъдещето, се фокусирам върху настоящето. Вече съм направил доста големи крачки. Намерих си стабилна работа, предприех покупка на имоти и се стремя да изкарвам задоволителни доходи, с които да мога да издържам семейството си. А бъдещето – то ще бъде такова, каквото си го направя. В моите представи е добро. Предлагам да завършим нашата среща със завършването на изречението: „Избрах България, защото…“ Как би го завършил ти?Избрах България, защото тук се чувствам себе си.