Какво могат да бъдат действията ни според закона в ситуациите, в които възнаграждението ни се забавя повече от месец? Tова е поредният въпрос на който отговаря Тодор Капитанов. Той е създател на автоматизирана безплатна платформа за трудовоправни консултации и съвети в помощ на всички работещи граждани в България -Mywork.bg
Кодексът на труда гарантира изплащането на минимум 60 процента от трудовото възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за лихва. Дори един ден забавяне на трудовото възнаграждение – заплата, премия, бонуси, командировъчни или други полагащи се парични средства на служителя, свързани с извършения от него труд, се приема за бавене и подлежи на изискване.Ако забавената сума не бъде изплатена доброволно и работодателят е забавил минимум една месечна заплата, служителят има право да прекрати трудовото си правоотношение без предизвестие. За целта трябва да се уведоми работодателя със заявление. Трудовото правоотношение се счита за прекратено от
момента, в който работодателят получи заявлението от, без да е необходимо неговото съгласие.
Ако трудовите правоотношения се прекратят на това основание, служителят има правото да получа следните допълнителни обезщетения, освен дължимата заплата и лихвата към нея:
Имате право и да подадете искова молба срещу работодателя ви в районния съд по седалището на работодателя или по мястото, където изпълнявате трудова дейност. Срокът за това е до 3 години, считано от датата, на която е трябвало да ви бъде изплатено съответното трудово възнаграждение. След неговото изтичане губите това право. След успешно приключване на съдебното производство работодателят ви ще бъде осъден да ви изплати дължимите суми. При такова развитие на съдебния спор разноските по делото ще бъдат изплатени също от работодателя ви.