Стилиян Петров беше лектор на форума „Кариера и живот – защо в България?“ във Виена.
Пред българската диаспора в австрийката столица футболистът разказа повече за своя живот – за отговорността да бъдеш дете на учител и футболист, за битката с болестта и прераждането след нея.
По думите на Петров три са качествата, които са му помогнали да израсте във всеки един момент:
1. Всеотдайност
2. Упоритост
3. Непримиримост.
„Аз не бях един от най-талантливите, нито един от най-добре подготвените физически, тактически, технически. Аз бях едно малко момченце с наднормено тегло. (…) Но това не ми пречеше, защото аз имах мечта!“
Стилиян Петров се е водил от блянът да бъде като своите идоли – Гунди, Христо Стоичков, Красимир Балъков, Христо Бонев. И успява - става капитан на Националния отбор, капитан на „Астън Вила“, има 500 професионални мача на най-високо ниво и красива жена.
„Когато мислиш, че вече си постигнал всичко - мечтата, която си следвал, лишенията, които си предприел. Всички тези години... Изведнъж се изпаряват.„
Футболистът разказа за битката си с острата лимфобластна левкемия - рак на кръвта.
„Тогава вече осъзнаваш, че имаш нови мечти, нови препятствия, през които трябва да минеш, за да успееш. Неща, за които животът не ни подготвя. Няма училище, няма опит, няма съвет, който да ни подготви в такива битки.“
За силата на един живот, за неуморимия дух, грандиозния успех и мисълта за прославянето на родината във всеки един момент от житейския ти път, чуйте цялата лекция на Стилиян Петров от сцената на форума „Кариера и живот – защо в България“ във Виена тук: https://www.youtube.com/watch?v=60p0g0vVbVs&t=1s