Новини

< Назад
06.05.2022

Основни наблюдения върху резултати от проучване

  • Не регистрираме съществена динамика в данните по демографски групи. Отчитаме разлики единствено там, където има пряк материален интерес на определена група. Така например на въпроса за освобождаване от данък общ доход на лицата под 29 годишна възраст, най-младите (18-29 г.) видимо по-силно подкрепят мярката.
  • Традиционно социалната проблематика, и по-точно нивото на доходи, доминира като най-сериозен проблем в България (91% от българите го сочат, като изключително сериозен).
  • Запознатостта с политики, мерки и стратегически документи на държавата по отношение на демографския проблем е на ниски нива (11%). Трябва да имаме предвид, че реалната запознатост е дори по-ниска, защото често при такъв тип въпроси имам „непрестижен“ елемент, в това да кажеш, че не си запознат с нещо.
  • По всичко личи, че е налице различно отношение към „наши“ и „чужди“ в общественото съзнание. Така например освобождаването от данък общ доход за лица до 29 годишна възраст с възнаграждение под 1775 лв. на месец, среща одобрението на близо две трети (64%) от българите. В същия момент само 29% одобряват, а 55% не одобряват, завърнали се български емигранти, които са прекарали повече от 3 години извън страната, да бъдат освободени от данъци в България за срок от 3 години.
  • Когато въпросът касае частния сектор и работодателите там, а не държавния бюджет, регистрираме преобладаващо одобрение (43% срещу 38% неодобрение) – за привличане на българи от чужбина чрез директни финансови стимули. Тук притеснения могат да идват и по линия на това, че тези българи от чужбина, навлизайки на местния трудов пазар, могат да се явяват сериозна конкуренция на живеещите в България за апетитни работни места.
  • Най-сериозно одобрение среща увеличаването на детските надбавки (83%). Това не трябва да буди изненада, защото традиционно, когато стане дума за деца или майки на деца, имаме висока подкрепа. Въпреки това, над една трета остават скептични, че това ще повлияе на нивата на раждаемост в страната.
Не регистрираме съществена динамика в данните по демографски групи. Отчитаме разлики единствено там, където има пряк материален интерес на определена група. Така например на въпроса за освобождаване от данък общ доход на лицата под 29 годишна възраст, най-младите (18-29 г.) видимо по-силно подкрепят мярката.Традиционно социалната проблематика, и по-точно нивото на доходи, доминира като най-сериозен проблем в България (91% от българите го сочат, като изключително сериозен).Запознатостта с политики, мерки и стратегически документи на държавата по отношение на демографския проблем е на ниски нива (11%). Трябва да имаме предвид, че реалната запознатост е дори по-ниска, защото често при такъв тип въпроси имам „непрестижен“ елемент, в това да кажеш, че не си запознат с нещо.По всичко личи, че е налице различно отношение към „наши“ и „чужди“ в общественото съзнание. Така например освобождаването от данък общ доход за лица до 29 годишна възраст с възнаграждение под 1775 лв. на месец, среща одобрението на близо две трети (64%) от българите. В същия момент само 29% одобряват, а 55% не одобряват, завърнали се български емигранти, които са прекарали повече от 3 години извън страната, да бъдат освободени от данъци в България за срок от 3 години.Когато въпросът касае частния сектор и работодателите там, а не държавния бюджет, регистрираме преобладаващо одобрение (43% срещу 38% неодобрение) – за привличане на българи от чужбина чрез директни финансови стимули. Тук притеснения могат да идват и по линия на това, че тези българи от чужбина, навлизайки на местния трудов пазар, могат да се явяват сериозна конкуренция на живеещите в България за апетитни работни места.Най-сериозно одобрение среща увеличаването на детските надбавки (83%). Това не трябва да буди изненада, защото традиционно, когато стане дума за деца или майки на деца, имаме висока подкрепа. Въпреки това, над една трета остават скептични, че това ще повлияе на нивата на раждаемост в страната.