Новини

28.11.2023 г.

Лина Янбастиева – Петрова: Основната функция на училището е да помага на учениците да се изградят като личности

Лина работи денонощно и помага на своите ученици да разгърнат потенциала си като им предоставя възможност да учат в иновативна среда, която да ги мотивира да бъдат любопитни към заобикалящия свят. Постига го чрез индивидуален подход, който осигурява на всеки ученик възможност за развиване на собствените му способности.

Пред Юриета Иванова Лина Петрова разказа повече за нововъведенията в българското образование, тяхното прилагане в реална учебна среда, очакванията за бъдещето. Както и за избора да бъдеш учител във века на технологиите.

Динамичното време, в което живеем, изисква налагането на нови подходи към учениците, които да бъдат фокусирани повече върху формирането на практически компетенции и умения отколкото върху трупането на теоретични знания. По какъв начин се случва тази промяна в българското училище?

За промяната в българското образование мога да съдя предимно по случващото се в училището, в което работя. Средно училище „Йоан Екзарх Български“ – Шумен е включено в списъка на иновативните училища на Република България още през 2017 година и е пример за това как чрез дигитализация на учебния процес и прилагане на проектно-ориентирани подходи може да се реализира качествено обучение, отговарящо на потребностите на съвременните ученици. Ключов момент е осъзнаването на факта, че ролите на учениците и учителите вече са различни – учителят трябва да подпомага и организира ученето, в чийто център застава ученикът; а самото обучение трябва да е ориентирано не само към запаметяване на факти и събития, а и към усвояване на практически приложими умения и изграждане на техники за ефективно учене, т.е. да бъде фокусирано върху формиране и развитие на умения за живот и работа през XXI век. Важно е обучението да се осъществява в подходяща и съвременна образователна среда, която създава връзка между училището и външния свят.

Всички образователни институции в България могат да участват в редица национални програми и проекти и по този начин да следват приоритетите, заложени в Стратегическата рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в Република България (2021 - 2030). Въпрос на мениджмънт е училищата да се възползват от предоставените възможности, чрез което да доведат до формиране и развитие на умения за живот и работа през XXI век, и респективно – до качествено образование.

Вие сте част от екипа, който разработва платформата „Дигитална раница“. Разкажете повече за тази иновация, какви са нейните цели?

Първо, бих искала да направя уточнението, че не участвам пряко в разработването на самата „дигитална раница“, но с колегите ми от СУ „Йоан Екзарх Български“ се чувстваме лично ангажирани с този проект на МОН, тъй като вече втора година подпомагаме адаптирането и разработването на ресурси в образователната платформа на Mozaik Education, която е съществена част от “раницата“. В нашето училище работим с mozaBook вече повече от 6 години и сме изключително щастливи, че, благодарение на проекта на МОН, се осигурява безплатен достъп до платформата на всички учители и ученици в България.

Единната електронна платформа за образователни услуги и съдържание – „Дигитална раница” е следваща стъпка от започналата дигитализация на образованието в България и предхожда въвеждането на персонализирано обучение.

„Дигиталната раница" е безплатна единна електронна образователна платформа, инсталирана върху облачната среда на Министерството на образованието и науката. Достъпът до нея се осъществява с предоставените от МОН електронни профили в edu.mon.bg.

Платформата предоставя достъп до цялата информация, необходима за обучението на учениците, без да се налага да я търсят на различни места в Интернет. В своята дигитална раница учениците могат да открият информация за седмичната си програма; учебните предмети, които изучават; оценките, които са получили, поставените им домашни задания. Имат достъп до електронни учебници, до богата библиотека с материали по различни учебни предмети, както и безплатен достъп до дигиталните образователни ресурси на Mozaik.

От своите профили в „дигиталната раница“ учителите достъпват до: седмичната си програма; предметите и класовете, на които преподават; домашните, които са задали и библиотека с ресурси. Най-голямото предимство за нас, учителите, е, че имаме осигурен безплатен достъп до образователния презентационен софтуер mozaBook и до онлайн платформата mozaWeb. Така можем сами да създаваме дигитално учебно съдържание – уроци, упражнения, тестове, обогатени с наличните електронни ресурси – изображения, интерактивни презентации, 3D модели, видео- и аудиоклипове, виртуална и добавена реалност.

Учителите могат да предложат уроците си за национално ползване. Те се оценяват от двама експерти – университетски преподавател и специалист по предмета. Одобрените уроци са достъпни за всички останали учители, а авторите им получават заплащане. Целта е да бъде създадена "банка" с качествени интерактивни уроци, упражнения и тестове, разработени от учители, която да покрива всички предмети и теми от общообразователната подготовка.

Платформата е полезна и за родителите, на които също е осигурен достъп. Те могат да получават конкретна информация какво учат децата им, как се справят по отделните предмети, какви са оценките им и седмичната им програма.

Друга иновация, която масово навлезе в училище, са CTEM кабинетите. Очаква се те да бъдат свързваща точка между бизнеса, обществото и образованието. В училището, в което работите, разполагате с такъв от 2021 г. Какви са Вашите наблюдения относно въвеждането на тази иновация и подобрява ли тя учебния процес?

Наличието на STEM центрове и STEM кабинети вече би следвало да се възприема като необходимост, а не като иновация. Изграждането на Център за млади изследователи „Утреландия“ бе финансирано по Национална програма на Министерството на образованието и науката „Изграждане на училищна STEM среда“. Обучението в Центъра сe реализира в контекста на съществуващите учебни предмети, като се интегрира учебно съдържание с фокус върху STEM предметните области и се акцентира върху практическата, експерименталната и проектната работа. В заниманията са заложени ключови дейности, пряко обвързани с професиите на бъдещето, а основната цел е развиване на изследователски, анализаторски, технически и творчески умения. Убедена съм, че именно чрез такъв тип обучение подготвяме своите ученици за предизвикателствата на бъдещето, но не като им даваме готови решения, а като ги „въоръжим“ с нужните знания, умения и компетентности.

Г-жо Петрова, до какво очаквате да доведат всички промени в българската образователна система?

Вярвам, че се движим в правилната посока към повишаване на качеството на образованието чрез развиване и трайно придобиване на ключови компетентности в областта на родния език и чуждите езици, математиката и останалите STEM науки, което е предпоставка за формиране на колаборативни личности, имащи функционална, технологична и дигитална грамотност, готови да се справят с живота извън училище.

Според Вас могат ли иновациите в методите на преподаване да задържат българските ученици в страната и след завършването на тяхното образование?

На мнение съм, че основната функция на училището е да помага на учениците да се изградят като личности със знания, умения, компетенции и самочувствие, че могат се реализират успешно, където и да решат.

В края на нашия разговор: Защо един млад човек решава да бъде учител?

Да си учител е призвание – да, може и да звучи клиширано, но е така. Професията ни е изключително отговорна, но също така творческа, динамична и носеща удовлетворение. С радост мога да споделя, че в училище се завръщат наши ученици, вече като колеги.

Лина Янбастиева – Петрова е учител по английски език в шуменското Средно училище „Йоан Екзарх Български“. Тя е изключително деен и амбициозен млад човек, който вярва, че промяната, без значение в коя област, трябва да започне от самите нас. Носител е на редица награди в сферата на образованието, както и признание от МОН за своята креативност и прилагане на оригинални и ефективни похвати в учебния процес.Лина работи денонощно и помага на своите ученици да разгърнат потенциала си като им предоставя възможност да учат в иновативна среда, която да ги мотивира да бъдат любопитни към заобикалящия свят. Постига го чрез индивидуален подход, който осигурява на всеки ученик възможност за развиване на собствените му способности.Пред Юриета Иванова Лина Петрова разказа повече за нововъведенията в българското образование, тяхното прилагане в реална учебна среда, очакванията за бъдещето. Както и за избора да бъдеш учител във века на технологиите. Динамичното време, в което живеем, изисква налагането на нови подходи към учениците, които да бъдат фокусирани повече върху формирането на практически компетенции и умения отколкото върху трупането на теоретични знания. По какъв начин се случва тази промяна в българското училище?За промяната в българското образование мога да съдя предимно по случващото се в училището, в което работя. Средно училище „Йоан Екзарх Български“ – Шумен е включено в списъка на иновативните училища на Република България още през 2017 година и е пример за това как чрез дигитализация на учебния процес и прилагане на проектно-ориентирани подходи може да се реализира качествено обучение, отговарящо на потребностите на съвременните ученици. Ключов момент е осъзнаването на факта, че ролите на учениците и учителите вече са различни – учителят трябва да подпомага и организира ученето, в чийто център застава ученикът; а самото обучение трябва да е ориентирано не само към запаметяване на факти и събития, а и към усвояване на практически приложими умения и изграждане на техники за ефективно учене, т.е. да бъде фокусирано върху формиране и развитие на умения за живот и работа през XXI век. Важно е обучението да се осъществява в подходяща и съвременна образователна среда, която създава връзка между училището и външния свят.Всички образователни институции в България могат да участват в редица национални програми и проекти и по този начин да следват приоритетите, заложени в Стратегическата рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в Република България (2021 - 2030). Въпрос на мениджмънт е училищата да се възползват от предоставените възможности, чрез което да доведат до формиране и развитие на умения за живот и работа през XXI век, и респективно – до качествено образование.Вие сте част от екипа, който разработва платформата „Дигитална раница“. Разкажете повече за тази иновация, какви са нейните цели?Първо, бих искала да направя уточнението, че не участвам пряко в разработването на самата „дигитална раница“, но с колегите ми от СУ „Йоан Екзарх Български“ се чувстваме лично ангажирани с този проект на МОН, тъй като вече втора година подпомагаме адаптирането и разработването на ресурси в образователната платформа на Mozaik Education, която е съществена част от “раницата“. В нашето училище работим с mozaBook вече повече от 6 години и сме изключително щастливи, че, благодарение на проекта на МОН, се осигурява безплатен достъп до платформата на всички учители и ученици в България.Единната електронна платформа за образователни услуги и съдържание – „Дигитална раница” е следваща стъпка от започналата дигитализация на образованието в България и предхожда въвеждането на персонализирано обучение. „Дигиталната раница" е безплатна единна електронна образователна платформа, инсталирана върху облачната среда на Министерството на образованието и науката. Достъпът до нея се осъществява с предоставените от МОН електронни профили в edu.mon.bg. Платформата предоставя достъп до цялата информация, необходима за обучението на учениците, без да се налага да я търсят на различни места в Интернет. В своята дигитална раница учениците могат да открият информация за седмичната си програма; учебните предмети, които изучават; оценките, които са получили, поставените им домашни задания. Имат достъп до електронни учебници, до богата библиотека с материали по различни учебни предмети, както и безплатен достъп до дигиталните образователни ресурси на Mozaik.От своите профили в „дигиталната раница“ учителите достъпват до: седмичната си програма; предметите и класовете, на които преподават; домашните, които са задали и библиотека с ресурси. Най-голямото предимство за нас, учителите, е, че имаме осигурен безплатен достъп до образователния презентационен софтуер mozaBook и до онлайн платформата mozaWeb. Така можем сами да създаваме дигитално учебно съдържание – уроци, упражнения, тестове, обогатени с наличните електронни ресурси – изображения, интерактивни презентации, 3D модели, видео- и аудиоклипове, виртуална и добавена реалност. Учителите могат да предложат уроците си за национално ползване. Те се оценяват от двама експерти – университетски преподавател и специалист по предмета. Одобрените уроци са достъпни за всички останали учители, а авторите им получават заплащане. Целта е да бъде създадена "банка" с качествени интерактивни уроци, упражнения и тестове, разработени от учители, която да покрива всички предмети и теми от общообразователната подготовка.Платформата е полезна и за родителите, на които също е осигурен достъп. Те могат да получават конкретна информация какво учат децата им, как се справят по отделните предмети, какви са оценките им и седмичната им програма.Друга иновация, която масово навлезе в училище, са CTEM кабинетите. Очаква се те да бъдат свързваща точка между бизнеса, обществото и образованието. В училището, в което работите, разполагате с такъв от 2021 г. Какви са Вашите наблюдения относно въвеждането на тази иновация и подобрява ли тя учебния процес?Наличието на STEM центрове и STEM кабинети вече би следвало да се възприема като необходимост, а не като иновация. Изграждането на Център за млади изследователи „Утреландия“ бе финансирано по Национална програма на Министерството на образованието и науката „Изграждане на училищна STEM среда“. Обучението в Центъра сe реализира в контекста на съществуващите учебни предмети, като се интегрира учебно съдържание с фокус върху STEM предметните области и се акцентира върху практическата, експерименталната и проектната работа. В заниманията са заложени ключови дейности, пряко обвързани с професиите на бъдещето, а основната цел е развиване на изследователски, анализаторски, технически и творчески умения. Убедена съм, че именно чрез такъв тип обучение подготвяме своите ученици за предизвикателствата на бъдещето, но не като им даваме готови решения, а като ги „въоръжим“ с нужните знания, умения и компетентности.Г-жо Петрова, до какво очаквате да доведат всички промени в българската образователна система?Вярвам, че се движим в правилната посока към повишаване на качеството на образованието чрез развиване и трайно придобиване на ключови компетентности в областта на родния език и чуждите езици, математиката и останалите STEM науки, което е предпоставка за формиране на колаборативни личности, имащи функционална, технологична и дигитална грамотност, готови да се справят с живота извън училище.Според Вас могат ли иновациите в методите на преподаване да задържат българските ученици в страната и след завършването на тяхното образование?На мнение съм, че основната функция на училището е да помага на учениците да се изградят като личности със знания, умения, компетенции и самочувствие, че могат се реализират успешно, където и да решат. В края на нашия разговор: Защо един млад човек решава да бъде учител?Да си учител е призвание – да, може и да звучи клиширано, но е така. Професията ни е изключително отговорна, но също така творческа, динамична и носеща удовлетворение. С радост мога да споделя, че в училище се завръщат наши ученици, вече като колеги.