Новини

07.09.2023 г.

Кой мечтае да върне българската космическа слава?

Самуил Николов е вторият българин, приет да учи астронавтика в най-големия в света, напълно акредитиран университет, специализиран в авиацията и космонавтиката - Ембри Ридъл. И първият българин, който ще изучава дисциплината „Космически операции“. Когато завърши, той ще може да ръководи екип, който да изстреля космически апарат в или извън орбита с или без екипаж. Предстои му да овладее материята на атмосферата, ракетите, тренирането на екипаж, а най-голямата му мечта е след овладяването да се върне в България и да възвърна нейната космическа слава. Пред Юриета Иванова той разказа повече за силата на космическите мечти.

Гледате към звездите от много ранна възраст. Какво Ви вдъхнови обаче да се занимавате с астронавтика?

Като малък имах интереси към много научи сфери, но Космосът започна да ме привлича все повече и повече най-вече заради своята необятност. Огромният обем пространство между звездите, многото възможности за различни светове, умопомрачителната бройка на галактики, звезди и планети около тях много ме вдъхновява и оттам черпя толкова много интерес и мотивация да се занимавам с точно тази науча сфера.

Невероятна и впечатляваща е дори мисълта да хвърчиш от галактика до галактика, от звезда до звезда и да видиш различните форми на живот, които биха се формирали.

Това е една неизчерпаемо интересна тема за мен.

Срещнахте ли трудности при сбъдването на тази Ваша мечта да учите астронавтика в Авиационния университет Ембри Ридъл?

Трудността беше в това, че не можех да си намеря ментор/учител, който да се вълнува от тази тема. Тъй като доколкото знам космическото изследване не е застъпено в учебния материал, поне аз когато учих беше така.

Друга трудност е, че обществото масово приема изчуването на тази материя за налудничава и когато кажеш, че искаш да се занимаваш с космическа материя, биваш приет повече с насмешка, отколкото сериозно.

Но светът и информацията са много глобални и няма значение от коя точка на света си, стига да се интересуваш и да успееш да извадиш информацията, която ти трябва. За мен трудността се изразяваше не толкова в търсенето и намирането, а по-скоро в липсата на хора със сходни интересни и това, че нямаше с кого да споделя наученото. Надувах главата на родителите си с излишна информация, свързана с Космоса, но нямаше друг събеседник, с когото да седна и да си говоря.

Надявам се, че в университета ще се запозная с хора, които работят в този бранш/ индустрия от десетилетия и имат опит. С тях ще мога свободно да комуникирам на тази тема.

Към момента всички проекти, свързани с космоса, които съм разработвал, съм си ги правил сам и само за собствен интерес.

Опитвам се да се развивам в тази сфера и да не позволявам незаинтересоваността на останалите да ме спира, но е хубаво, че сега ще съм заобиколен от хора, които имат сходни виждания и разбирания с моите.

Как си обяснявате факта, че за месец сумата, необходима Ви за първата година на обучение беше събрана?

Все още ми е трудно да си го обясня. Трудно ми е да проумея, че това се случи, тъй като още с приема, въпреки рекордно високата стипендия, която ми беше отпусната като чуждестранен ученик, 45 000 долара звучат доста плашещо и аз бях убеден, че поне половин семестър, дори повече, ще се наложи да пропусна. Причината е, както казах, че по принцип да се занимаваш с космическо инженерство, космическо изстрелване, космически операции, за някои хора е много налудничаво разхищаване на средства. Наистина не вярвах, че ще получа толкова много подкрепа от българите, но за мое щастие доста хора, фирми и институции помогнаха това да се случи.

Аз ще бъда вторият българин, който ще следва в този университет, но първият в тази специалност.

Самуил, успехът Ви е наистина голям и тепърва Ви предстои детайлно да се запознаете с космическата материя. Къде обаче виждате бъдещето си след като завършите университета – в България или в чужбина?

За мен е много важно да се върна в Европа, а защо не и в България. Не искам да бъда поредният чужденец, който е емигрирал и е помогнал на чужда космическа агенция.

Искам да бъда един от хората, които ще възвърнат славата на българската космическа агенция. България е много малка държава, която обаче е сторила чудеса за изследването на космоса.

Ние сме били водеща космическа сила до преди 40 години. Много малко държави могат да се похвалят с двама, летели от тяхната националност. Произвеждали сме космическа техника, храна, имали сме кадри.

Сигурен съм, че ако се съберем достатъчно много хора, можем да върнем тази слава на страната ни и се надявам този мой прием да бъде тон за това.

Имате ли Вашата българска космическа мечта?

Неотдавна за изстрелване на ракети се е използвала площадка в Ахтопол. Мечтата ми е да възвърнем славата на тази площадна и да изстреляме ракета от българска земя, тъй като това не се е случвало от близо половин век и е време отново да се случи. Иска ми се ръководя български екип, с който да направим тази мечта възможна.

Има много български компании, които започнаха да се развиват в този бранш. За сбъдването трябва да има и много силна държавна подкрепа и политика. А аз вярвам, че това е възможно.

Космос, чужди езици, информатика, музика, плуване – как един млад човек успява да съчетава толкова много и различни дейности в ежедневието си?

Аз не приемам многото си интереси като някакво задължение. Според мен всяко едно от заниманията помага на другите. Когато спортувам, си почивам от академичните дейности, а когато седна да уча, си почивам физически. Водя се от сентенцията: „Здрав дух в здраво тяло!“.

Влагам максимума от себе си във всяка дейност, която извършвам и вярвам, че един човек може да бъде всестранно развит, а за това аз да го разбера помогнаха родителите ми.

Имате ли свободно време, в което да бъдете просто тийнейджър?

Старая се да спазвам режим, лягам и ставам по-рано. Денят ми започва ударно и не се отпускам прекалено много, но след постигната цел, си давам няколко дни почивка, това е моят начин да бъда тийнейджър като връстниците си.

Как бихте довършили изречението: „България ме иска…?“

България ме иска, защото трябва да се върнем към звездите. Един път сме стигали до там и е време отново да си поправим път нагоре.

Самуил Николов е вторият българин, приет да учи астронавтика в най-големия в света, напълно акредитиран университет, специализиран в авиацията и космонавтиката - Ембри Ридъл. И първият българин, който ще изучава дисциплината „Космически операции“. Когато завърши, той ще може да ръководи екип, който да изстреля космически апарат в или извън орбита с или без екипаж. Предстои му да овладее материята на атмосферата, ракетите, тренирането на екипаж, а най-голямата му мечта е след овладяването да се върне в България и да възвърна нейната космическа слава. Пред Юриета Иванова той разказа повече за силата на космическите мечти. Гледате към звездите от много ранна възраст. Какво Ви вдъхнови обаче да се занимавате с астронавтика?Като малък имах интереси към много научи сфери, но Космосът започна да ме привлича все повече и повече най-вече заради своята необятност. Огромният обем пространство между звездите, многото възможности за различни светове, умопомрачителната бройка на галактики, звезди и планети около тях много ме вдъхновява и оттам черпя толкова много интерес и мотивация да се занимавам с точно тази науча сфера. Невероятна и впечатляваща е дори мисълта да хвърчиш от галактика до галактика, от звезда до звезда и да видиш различните форми на живот, които биха се формирали. Това е една неизчерпаемо интересна тема за мен.Срещнахте ли трудности при сбъдването на тази Ваша мечта да учите астронавтика в Авиационния университет Ембри Ридъл?Трудността беше в това, че не можех да си намеря ментор/учител, който да се вълнува от тази тема. Тъй като доколкото знам космическото изследване не е застъпено в учебния материал, поне аз когато учих беше така. Друга трудност е, че обществото масово приема изчуването на тази материя за налудничава и когато кажеш, че искаш да се занимаваш с космическа материя, биваш приет повече с насмешка, отколкото сериозно. Но светът и информацията са много глобални и няма значение от коя точка на света си, стига да се интересуваш и да успееш да извадиш информацията, която ти трябва. За мен трудността се изразяваше не толкова в търсенето и намирането, а по-скоро в липсата на хора със сходни интересни и това, че нямаше с кого да споделя наученото. Надувах главата на родителите си с излишна информация, свързана с Космоса, но нямаше друг събеседник, с когото да седна и да си говоря. Надявам се, че в университета ще се запозная с хора, които работят в този бранш/ индустрия от десетилетия и имат опит. С тях ще мога свободно да комуникирам на тази тема. Към момента всички проекти, свързани с космоса, които съм разработвал, съм си ги правил сам и само за собствен интерес. Опитвам се да се развивам в тази сфера и да не позволявам незаинтересоваността на останалите да ме спира, но е хубаво, че сега ще съм заобиколен от хора, които имат сходни виждания и разбирания с моите. Как си обяснявате факта, че за месец сумата, необходима Ви за първата година на обучение беше събрана?Все още ми е трудно да си го обясня. Трудно ми е да проумея, че това се случи, тъй като още с приема, въпреки рекордно високата стипендия, която ми беше отпусната като чуждестранен ученик, 45 000 долара звучат доста плашещо и аз бях убеден, че поне половин семестър, дори повече, ще се наложи да пропусна. Причината е, както казах, че по принцип да се занимаваш с космическо инженерство, космическо изстрелване, космически операции, за някои хора е много налудничаво разхищаване на средства. Наистина не вярвах, че ще получа толкова много подкрепа от българите, но за мое щастие доста хора, фирми и институции помогнаха това да се случи. Аз ще бъда вторият българин, който ще следва в този университет, но първият в тази специалност.Самуил, успехът Ви е наистина голям и тепърва Ви предстои детайлно да се запознаете с космическата материя. Къде обаче виждате бъдещето си след като завършите университета – в България или в чужбина?За мен е много важно да се върна в Европа, а защо не и в България. Не искам да бъда поредният чужденец, който е емигрирал и е помогнал на чужда космическа агенция. Искам да бъда един от хората, които ще възвърнат славата на българската космическа агенция. България е много малка държава, която обаче е сторила чудеса за изследването на космоса.Ние сме били водеща космическа сила до преди 40 години. Много малко държави могат да се похвалят с двама, летели от тяхната националност. Произвеждали сме космическа техника, храна, имали сме кадри. Сигурен съм, че ако се съберем достатъчно много хора, можем да върнем тази слава на страната ни и се надявам този мой прием да бъде тон за това.Имате ли Вашата българска космическа мечта?Неотдавна за изстрелване на ракети се е използвала площадка в Ахтопол. Мечтата ми е да възвърнем славата на тази площадна и да изстреляме ракета от българска земя, тъй като това не се е случвало от близо половин век и е време отново да се случи. Иска ми се ръководя български екип, с който да направим тази мечта възможна. Има много български компании, които започнаха да се развиват в този бранш. За сбъдването трябва да има и много силна държавна подкрепа и политика. А аз вярвам, че това е възможно. Космос, чужди езици, информатика, музика, плуване – как един млад човек успява да съчетава толкова много и различни дейности в ежедневието си?Аз не приемам многото си интереси като някакво задължение. Според мен всяко едно от заниманията помага на другите. Когато спортувам, си почивам от академичните дейности, а когато седна да уча, си почивам физически. Водя се от сентенцията: „Здрав дух в здраво тяло!“.Влагам максимума от себе си във всяка дейност, която извършвам и вярвам, че един човек може да бъде всестранно развит, а за това аз да го разбера помогнаха родителите ми. Имате ли свободно време, в което да бъдете просто тийнейджър?Старая се да спазвам режим, лягам и ставам по-рано. Денят ми започва ударно и не се отпускам прекалено много, но след постигната цел, си давам няколко дни почивка, това е моят начин да бъда тийнейджър като връстниците си. Как бихте довършили изречението: „България ме иска…?“България ме иска, защото трябва да се върнем към звездите. Един път сме стигали до там и е време отново да си поправим път нагоре.