Кирил Сакскобургготски: България бавно, но сигурно се възстановява | Bulgaria Wants You

Новини

< Назад
24.04.2023 г.

Кирил Сакскобургготски: България бавно, но сигурно се възстановява

Негово Царско Височество Кирил, Княз Преславски и Херцог Саксонски бе символичен домакин на най-мащабния кариерен форум за българи на Острова „Кариера и живот – защо в България?“. Той премина при особено голям успех като близо 2500 българи бяха част от него, а Кирил Сакскобургготски го определи като печеливш за всички, тъй като позволява на частния бизнес да привлече най-добрите таланти от емигрантската общност, като в същото време българските професионалисти в чужбина могат да научат повече за възможностите за кариера и живот в родината им. Той даде и специално интервю пред платформата Bulgaria wants you и Емануела Толева.

Какво детство имахте и как премина то?

За мен е чест и удоволствие да бъда Ваш гост. Баща ми пристига в Испания, мисля, че годината е 1954, а аз съм роден 1964. Той идва в Испания заедно група хора, които напускат България заедно с него. Израснах в къща, която носеше много от българския дух - кухнята, която ядяхме, беше българска, по стените имаше български картини, езикът, който се говореше у дома, беше български, но все пак в Испания с детегледачка германка. Докато растях, приближените на моя баща говореха предимно испански. У дома си говорехме също и на испански или на немски, а с приятелите от френския лицей, в който и моят баща също е учил – на френски. Прекарвахме ваканциите си предимно извън Испания. Често в Португалия, където живееше моята баба Царица Йоана. И така, аз не получих типичното испанско възпитание.

А можете ли да говорите български език?

Мога да говоря съвсем малко, което далеч не е достатъчно. Иска ми се да говорех по-добре. Може би трябва да дойда в България и да прекарам време в някое градче, където да съм принуден да говоря на български.

Какво е да сте роден в царско семейство  и да сте израснал сред благородници?

Детството ми, до голяма степен, беше като на всяко друго дете. Не усещах никаква разлика между мен и другите деца в училище. Истина е, че бяхме близки с кралското семейство на Испания, но начинът ни на живот по това време не беше особено различен. Може би по-късно вече имах възможността да се срещам повече с тези хора, но не толкова като дете.

Кое е онова нещо, което родителите Ви възпитаха у Вас и присъства до днес в ежедневието Ви?

Преди всичко беше идеята, че това, което представляваш, е това, което си успял да научиш, и това, което си способен да правиш и да бъдеш независим.

Ние пораснахме със съвсем ясното съзнание, че трябва да продължим живота си самостоятелни, да можем да се грижим за оцеляването си сами, да получим образование и да имаме работа. Това беше приоритет у дома.

Имайки трима братя и една сестра, какво беше за Вас да израснете в семейство с повече деца?

Съвсем типично по това време беше да сме повече деца в семейството. Голяма част от нашите приятели също бяха с повече деца, за нас беше нещо обикновено и съвсем нормално. Определено беше сигурен начин да се забавляваме заедно, играехме много, карахме се много, но имахме възможността да правим неща всички заедно и така израснахме много сплотени.

Как избрахте именно във Великобритания да живеете и да се развивате?

В моя случай се случи така: веднага щом завърших френския лицей, заминах да уча в университет в САЩ, затова и първата ми работа беше в Ню Йорк, след което компанията, за която работех, ме премести в Лондон. И така се озовах тук, мислейки си, че ще поработя тук 2-3 години, а се оказаха вече 30.

Каква беше първата Ви работа?

Моята първа платена работа на пълен работен ден? Дипломирах се и започнах работа на Уолстрийт. Това беше съвсем първото ми подобно преживяване, облечен в костюм, започвайки кариерата си… Все още помня първия си ден на работа.

Къде се чувствате у дома?

Това е хубав въпрос! Трудно ми е да отговоря. Мисля, че все още моят дом е Мадрид, колкото и да е странно, тъй като аз никога не съм живял истински там като типичен испански жител. Не мога да почувствам Англия като свой дом. Аз съм експат, чийто дом е Мадрид.

Не е тайна, че много обичате да спортувате  и се стараете да водите здравословен начин на живот? Какво Ви дава това?

Истината е, че съм щастлив, тъй като докато растяхме практикувахме всякакви спортни активности сред природата. Карахме много ски, правехме разходки в планината, ходехме на къмпинг… типичните занимания на открито. Обожавам спорта – тенис, плуване, бягане. С времето открих, че с напредването на годините спортът те възпитава на една особена дисциплина, помага за повече позитивно настроение, да избистриш мислите си, да си по-издръжлив и да се чувстваш по-здрав.

Освен спорта, кои са другите два най-полезни навика в деня Ви?

Спорът ми помага да пазя баланс, което е важно. Балансът и умението да изключиш напълно са изключително важни за начина ми на живот. Помагат ми да съм по-продуктивен в работата си. Също и дисциплината. Важно е да имаме дисциплина и постоянство. В моя свят постоянството ми е помогнало да успявам. Полагам старание, което се надявам накрая да бъде възнаградено, не винаги се получава, но поне трябва да съм се постарал.

Кое е нещото, на което най-много държахте да научите Вашите деца?

Винаги съм ги учил на това да бъдат силни и жертвоготовни, да се трудят усърдно и най-вече – да бъдат добри хора. Именно това съчетава в себе си достойният живот.

Вие бяхте икономически съветник на президента Петър Стоянов. Защо не продължихте да се занимавате с политика след това?

Хубав въпрос! За мен възможността толкова отблизо да наблюдавам въвеждането на много от правилата на прехода в зората на демокрацията в България, бе много интересен и определено положителен опит. Периодът сам по себе си беше чудесно време да се включа. Когато моят баща пое правителството, стана ясно, че няма да работим заедно, това беше негово решение, което аз смятам за правилно. Например, както президентът Тръмп и дъщеря му, която му помага. Това сякаш не беше правилният подход и днес, все още мисля така. Отделно от това, политиката не е моето призвание. Бих го правил от академична гледна точка, от алтруистична гледна точка, но не и като професия. Това беше хубав опит за мен, но винаги съм знаел, че е нещо временно. Предпочитам да се фокусирам върху работата в моята сфера и другите си интереси.

Каква оценка бихте дали на правителството, ръководено от Вашия баща, Негово Величество Цар Симеон II?

Като погледна назад, виждам предимствата и недостатъците. Смятам, че най-положителното, без съмнение е, че правителството, ръководено от баща ми, не обслужваше определени чужди изисквания и нямаше наложени рестрикции и ограничения, не беше част от машина, задвижвана от вече съществуващи партии и политици. Той дойде с нови идеи, група от свежи, нови хора, глътка свеж въздух, екип от големи професионалисти, които се захванаха за работа с потенциал за прогрес. Това е позитивната страна на управлението.

Предизвикателството бе, на първо място, липсата на опит на много от хората в екипа, включително и на баща ми, което се оказа пречка нещата да бъдат перфектни. Това, че бяха в коалиция и нямаха абсолютно мнозинство в парламента, както и конституционният режим, затрудняваха въвеждането на някои реформи. Но това би затруднило абсолютно всеки. Определено мисля, че практическата, усърдна и професионална работа на това управление дефинитивно остави белег и се откроява по отношение на приноса в икономическото развитие на страната, както и с всички направени реформи.

Въпрос на време е България да влезе в еврозоната. Каква е Вашата позиция по темата?

Аз лично подкрепям това да се случи. Но в момента разликата е незначителна. В живота по принцип, както и в бизнеса, в науката, във всичко, предпочитам простотата за сметка на други неща. Приемането на еврото би опростило много неща- документация, обмяна на валута и така нататък, което също има своята цена, разбира се. Всичко зависи от това кое е по-важно и е приоритет. Реално, от гледна точка на макроикономиката, за България промяната няма да е голяма, след като валутата вече е фиксирана. Това е естественото развитие и смятам, че това ще се случи, както и Вие сама казахте.

На база последните банкови сътресения, Вие смятате ли, че се задава финансова криза, подобна на кризата през 2008 г.?

Не, не мисля, че положението ще е като кризата през 2008-ма година. Проблемите, предизвикателствата и крайностите в последните десет години предразположиха развитието на конкретни рискови фактори, които виждаме днес. Всичко това е в много по-малка степен от тази, в която беше през 2008-ма. Да, ще има области от икономиката, които ще бъдат засегнати, заради голямото увеличение на лихвения процент, но няма да бъдем в ситуацията от предишната криза, в която всички пострадахме-тогава всяко семейство беше засегнато и имаше прекалено голяма ипотека например. Сериозността на проблема беше много по-голяма от тази сега.

Защо приехте поканата да участвате в събитието на „Bulgaria Wants you“ в Лондон и именно Вие да го откриете?

За мен това е прекрасна инициатива, която е съвсем логична, тъй като има толкова много талантливи високо квалифицирани, напуснали страната професионалисти навсякъде, но особено в Лондон. В същото време имате местна икономика, която расте, развива се, има все по-големи компании, по-добри възможности и смятам, че подобна структура, която можете да събере двете заедно, е напълно логична. Това никога не е съществувало в страна като Испания, например. Инициативи като тази спомагат ускоряването на растежа на българските компании и способността им да се конкурират на международно ниво. Изхождайки от факта, че те също имат нужда от талантливи хора, които към момента се развиват в чужбина, съм на мнение, че това е много вълнуваща възможност.

Днес ще  се срещнете с повече от хиляда българи. Имали ли сте досега подобна възможност?

Най-хубавото в това събитие е, че ще събере толкова много българи. Това не се случва често. Много познати се свързаха с мен, питайки ме „Как стана част от събитието?“, „Мисля, че вече няма свободни места“, „Как мога да присъствам и аз?“. А това означава, че имате голям успех, що се отнася до промотиране и реклама на събитието. По мои впечатления, мога да кажа, че българската общност много се вълнува за този форум.

Посещавате ли често България и какви са вашите впечатления за страната през изминалите години?

Знаете ли, може би точно, защото не това не се случва толкова често, мога да видя разликите и промените, случили се между пътуванията ми. Като страничен наблюдател, трябва да кажа, че виждам прогреса, виждам промяна към добро, всичко търпи развитие, просто е необходимо време. Трудно е. За България последните 30 години след падането на желязната завеса не са много благополучни и от гледна точка на това какво се случва със съседните на нея страни.  Нищо не се случва лесно, но България бавно, но сигурно се възстановява!

Какво бихте посъветвали младите българи, които все още търсят своите път и призвание?

Мисля, че задължително трябва да вярват в мечтите си, трябва да работят усърдно, трябва да са постоянни, да не се отказват и да полагат старание. Нищо не идва наготово. Както американците обичат да казват „без болка, няма победа“. Но възможностите са там някъде и мисля, че за всяко поколение има своите нови източници на развитие, растеж, благоденствие и избори, от които могат да се възползват. Затова ще ги окуража да се подготвени, да се трудят здраво и да се възползват от колкото се може повече шансове, които им се предоставят.

Негово Царско Височество Кирил, Княз Преславски и Херцог Саксонски бе символичен домакин на най-мащабния кариерен форум за българи на Острова „Кариера и живот – защо в България?“. Той премина при особено голям успех като близо 2500 българи бяха част от него, а Кирил Сакскобургготски го определи като печеливш за всички, тъй като позволява на частния бизнес да привлече най-добрите таланти от емигрантската общност, като в същото време българските професионалисти в чужбина могат да научат повече за възможностите за кариера и живот в родината им. Той даде и специално интервю пред платформата Bulgaria wants you и Емануела Толева. Какво детство имахте и как премина то?За мен е чест и удоволствие да бъда Ваш гост. Баща ми пристига в Испания, мисля, че годината е 1954, а аз съм роден 1964. Той идва в Испания заедно група хора, които напускат България заедно с него. Израснах в къща, която носеше много от българския дух - кухнята, която ядяхме, беше българска, по стените имаше български картини, езикът, който се говореше у дома, беше български, но все пак в Испания с детегледачка германка. Докато растях, приближените на моя баща говореха предимно испански. У дома си говорехме също и на испански или на немски, а с приятелите от френския лицей, в който и моят баща също е учил – на френски. Прекарвахме ваканциите си предимно извън Испания. Често в Португалия, където живееше моята баба Царица Йоана. И така, аз не получих типичното испанско възпитание.А можете ли да говорите български език?Мога да говоря съвсем малко, което далеч не е достатъчно. Иска ми се да говорех по-добре. Може би трябва да дойда в България и да прекарам време в някое градче, където да съм принуден да говоря на български.Какво е да сте роден в царско семейство  и да сте израснал сред благородници?Детството ми, до голяма степен, беше като на всяко друго дете. Не усещах никаква разлика между мен и другите деца в училище. Истина е, че бяхме близки с кралското семейство на Испания, но начинът ни на живот по това време не беше особено различен. Може би по-късно вече имах възможността да се срещам повече с тези хора, но не толкова като дете.Кое е онова нещо, което родителите Ви възпитаха у Вас и присъства до днес в ежедневието Ви?Преди всичко беше идеята, че това, което представляваш, е това, което си успял да научиш, и това, което си способен да правиш и да бъдеш независим.Ние пораснахме със съвсем ясното съзнание, че трябва да продължим живота си самостоятелни, да можем да се грижим за оцеляването си сами, да получим образование и да имаме работа. Това беше приоритет у дома.Имайки трима братя и една сестра, какво беше за Вас да израснете в семейство с повече деца?Съвсем типично по това време беше да сме повече деца в семейството. Голяма част от нашите приятели също бяха с повече деца, за нас беше нещо обикновено и съвсем нормално. Определено беше сигурен начин да се забавляваме заедно, играехме много, карахме се много, но имахме възможността да правим неща всички заедно и така израснахме много сплотени.Как избрахте именно във Великобритания да живеете и да се развивате?В моя случай се случи така: веднага щом завърших френския лицей, заминах да уча в университет в САЩ, затова и първата ми работа беше в Ню Йорк, след което компанията, за която работех, ме премести в Лондон. И така се озовах тук, мислейки си, че ще поработя тук 2-3 години, а се оказаха вече 30.Каква беше първата Ви работа?Моята първа платена работа на пълен работен ден? Дипломирах се и започнах работа на Уолстрийт. Това беше съвсем първото ми подобно преживяване, облечен в костюм, започвайки кариерата си… Все още помня първия си ден на работа.Къде се чувствате у дома?Това е хубав въпрос! Трудно ми е да отговоря. Мисля, че все още моят дом е Мадрид, колкото и да е странно, тъй като аз никога не съм живял истински там като типичен испански жител. Не мога да почувствам Англия като свой дом. Аз съм експат, чийто дом е Мадрид.Не е тайна, че много обичате да спортувате  и се стараете да водите здравословен начин на живот? Какво Ви дава това?Истината е, че съм щастлив, тъй като докато растяхме практикувахме всякакви спортни активности сред природата. Карахме много ски, правехме разходки в планината, ходехме на къмпинг… типичните занимания на открито. Обожавам спорта – тенис, плуване, бягане. С времето открих, че с напредването на годините спортът те възпитава на една особена дисциплина, помага за повече позитивно настроение, да избистриш мислите си, да си по-издръжлив и да се чувстваш по-здрав.Освен спорта, кои са другите два най-полезни навика в деня Ви?Спорът ми помага да пазя баланс, което е важно. Балансът и умението да изключиш напълно са изключително важни за начина ми на живот. Помагат ми да съм по-продуктивен в работата си. Също и дисциплината. Важно е да имаме дисциплина и постоянство. В моя свят постоянството ми е помогнало да успявам. Полагам старание, което се надявам накрая да бъде възнаградено, не винаги се получава, но поне трябва да съм се постарал.Кое е нещото, на което най-много държахте да научите Вашите деца?Винаги съм ги учил на това да бъдат силни и жертвоготовни, да се трудят усърдно и най-вече – да бъдат добри хора. Именно това съчетава в себе си достойният живот.Вие бяхте икономически съветник на президента Петър Стоянов. Защо не продължихте да се занимавате с политика след това? Хубав въпрос! За мен възможността толкова отблизо да наблюдавам въвеждането на много от правилата на прехода в зората на демокрацията в България, бе много интересен и определено положителен опит. Периодът сам по себе си беше чудесно време да се включа. Когато моят баща пое правителството, стана ясно, че няма да работим заедно, това беше негово решение, което аз смятам за правилно. Например, както президентът Тръмп и дъщеря му, която му помага. Това сякаш не беше правилният подход и днес, все още мисля така. Отделно от това, политиката не е моето призвание. Бих го правил от академична гледна точка, от алтруистична гледна точка, но не и като професия. Това беше хубав опит за мен, но винаги съм знаел, че е нещо временно. Предпочитам да се фокусирам върху работата в моята сфера и другите си интереси.Каква оценка бихте дали на правителството, ръководено от Вашия баща, Негово Величество Цар Симеон II?Като погледна назад, виждам предимствата и недостатъците. Смятам, че най-положителното, без съмнение е, че правителството, ръководено от баща ми, не обслужваше определени чужди изисквания и нямаше наложени рестрикции и ограничения, не беше част от машина, задвижвана от вече съществуващи партии и политици. Той дойде с нови идеи, група от свежи, нови хора, глътка свеж въздух, екип от големи професионалисти, които се захванаха за работа с потенциал за прогрес. Това е позитивната страна на управлението.Предизвикателството бе, на първо място, липсата на опит на много от хората в екипа, включително и на баща ми, което се оказа пречка нещата да бъдат перфектни. Това, че бяха в коалиция и нямаха абсолютно мнозинство в парламента, както и конституционният режим, затрудняваха въвеждането на някои реформи. Но това би затруднило абсолютно всеки. Определено мисля, че практическата, усърдна и професионална работа на това управление дефинитивно остави белег и се откроява по отношение на приноса в икономическото развитие на страната, както и с всички направени реформи.Въпрос на време е България да влезе в еврозоната. Каква е Вашата позиция по темата?Аз лично подкрепям това да се случи. Но в момента разликата е незначителна. В живота по принцип, както и в бизнеса, в науката, във всичко, предпочитам простотата за сметка на други неща. Приемането на еврото би опростило много неща- документация, обмяна на валута и така нататък, което също има своята цена, разбира се. Всичко зависи от това кое е по-важно и е приоритет. Реално, от гледна точка на макроикономиката, за България промяната няма да е голяма, след като валутата вече е фиксирана. Това е естественото развитие и смятам, че това ще се случи, както и Вие сама казахте.На база последните банкови сътресения, Вие смятате ли, че се задава финансова криза, подобна на кризата през 2008 г.?Не, не мисля, че положението ще е като кризата през 2008-ма година. Проблемите, предизвикателствата и крайностите в последните десет години предразположиха развитието на конкретни рискови фактори, които виждаме днес. Всичко това е в много по-малка степен от тази, в която беше през 2008-ма. Да, ще има области от икономиката, които ще бъдат засегнати, заради голямото увеличение на лихвения процент, но няма да бъдем в ситуацията от предишната криза, в която всички пострадахме-тогава всяко семейство беше засегнато и имаше прекалено голяма ипотека например. Сериозността на проблема беше много по-голяма от тази сега.Защо приехте поканата да участвате в събитието на „Bulgaria Wants you“ в Лондон и именно Вие да го откриете?За мен това е прекрасна инициатива, която е съвсем логична, тъй като има толкова много талантливи високо квалифицирани, напуснали страната професионалисти навсякъде, но особено в Лондон. В същото време имате местна икономика, която расте, развива се, има все по-големи компании, по-добри възможности и смятам, че подобна структура, която можете да събере двете заедно, е напълно логична. Това никога не е съществувало в страна като Испания, например. Инициативи като тази спомагат ускоряването на растежа на българските компании и способността им да се конкурират на международно ниво. Изхождайки от факта, че те също имат нужда от талантливи хора, които към момента се развиват в чужбина, съм на мнение, че това е много вълнуваща възможност.Днес ще  се срещнете с повече от хиляда българи. Имали ли сте досега подобна възможност?Най-хубавото в това събитие е, че ще събере толкова много българи. Това не се случва често. Много познати се свързаха с мен, питайки ме „Как стана част от събитието?“, „Мисля, че вече няма свободни места“, „Как мога да присъствам и аз?“. А това означава, че имате голям успех, що се отнася до промотиране и реклама на събитието. По мои впечатления, мога да кажа, че българската общност много се вълнува за този форум.Посещавате ли често България и какви са вашите впечатления за страната през изминалите години?Знаете ли, може би точно, защото не това не се случва толкова често, мога да видя разликите и промените, случили се между пътуванията ми. Като страничен наблюдател, трябва да кажа, че виждам прогреса, виждам промяна към добро, всичко търпи развитие, просто е необходимо време. Трудно е. За България последните 30 години след падането на желязната завеса не са много благополучни и от гледна точка на това какво се случва със съседните на нея страни.  Нищо не се случва лесно, но България бавно, но сигурно се възстановява!Какво бихте посъветвали младите българи, които все още търсят своите път и призвание?Мисля, че задължително трябва да вярват в мечтите си, трябва да работят усърдно, трябва да са постоянни, да не се отказват и да полагат старание. Нищо не идва наготово. Както американците обичат да казват „без болка, няма победа“. Но възможностите са там някъде и мисля, че за всяко поколение има своите нови източници на развитие, растеж, благоденствие и избори, от които могат да се възползват. Затова ще ги окуража да се подготвени, да се трудят здраво и да се възползват от колкото се може повече шансове, които им се предоставят.