Имаме право на обезщетение при постъпване на по-нископлатена работа

Законът в България изрично урежда, че ако след съкращение по определени в Кодекса на труда, работникът или служителят е постъпил на нова работа с по-ниско трудово възнаграждение от полагащото му се обезщетение, той има право на разликата в заплатата за срока на това обезщетение (уреден от закона едномесечен срок или определен/договорен друг срок). Какви са начините и в кои случаи имаме право на подобно допълнително заплащане, отговаря Тодор Капитанов - създателят на  www.mywork.bg - автоматизирана безплатна платформа за трудовоправни консултации и съвети в помощ на всички работещи граждани в България.

Изплащането на обезщетение на работник или служител от работодателя при уволнение поради съкращаване в щата е уредено от Кодекса на труда в България. Предвидено е това обезщетение да се изплаща още при прекратяване трудовото правоотношение поради закриване на предприятието или част от него, намаляване на обема на работата, спиране на работата в предприятието за повече от 15 дни, при отказ на работника да последва предприятието или поделението, в което работи, когато то се премества на друго място, или ако е необходимо длъжността да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител.

Тези случаи касаят прекратяване на трудово правоотношение, за което работникът или служителят няма вина. Ето защо се счита, че това обезщетение има социална природа и носи закрилен характер или, с други думи, неговата цел е да компенсира работника или служителя за това, че е останал без работа.

Размерът на това обезщетението е определен в закона – обезщетението е в размер на брутното  трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок.

В закона обаче има и следното изречение: „Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок“.

От това следва, че работодателят трябва да доплати на работника/служителя разликата в получаваното трудово възнаграждение за новата му месторабота, съответно за едни месец или друг предварително уговорен срок между страните.

За доплащане на разликата в обезщетението е необходимо работникът/служителят да  представи документ от новата месторабота, от който да е видно, че е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение. Проблем ще има, ако договореният срок на обезщетението е по-дълъг, а в новата месторабота след първоначалната по-ниска работна заплата, в резултат на доброто си трудово представяне работникът/служителят междувременно получи увеличение на получаваната заплата. Затова при определен по-продължителен срок на получаване на обезщетението работодателят следва да изиска от работника регулярно (например ежемесечно) представяне на документ за размера на получаваното трудово възнаграждение. По този начин ще може да се определи точно размера на съществуващата разлика за доплащане.

Справка:

чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда