Деница Сачева: Много родители имат нужда да получат подкрепа, без да бъдат поставяни в групата на социално слабите хора

Деница Сачева, народен представител, бивш министър на труда и социалната политика и член на Комисията по труда, социалната и демографската политика

Ние често влизаме в капана на това, че си представяме политиката като реклама на прах за пране, в която всичко става бързо, лесно, чисто. А реално нещата не стоят точно така. И е много важно, когато говорим за национални приоритети да обръщаме внимание не само на политиците, които разбира се трябва да бъдат лидери на тези процеси, но и на държавната администрация, която в крайна сметка осигурява този континуитет и която трябва да работи и по постигане на тези приоритети. Що се отнася до демографията абсурдно е да смятаме, че в рамките на една година можем да направим нещо фундаментално, което да промени картината. Нужен е като минимум поне един период от 5 до 7 години, които могат евентуално, след целенасочени усилия, да променят всички тези тенденции, и наистина да мислим в перспектива за 2050 г. Аз често мисля за 2050 г., защото моят син тогава ще бъде на 35 и не ми е безразлично в какви условия и как ще живее. В това отношение съм убедена, че има и други политици, които биха искали да мислят дългосрочно. 

Когато говорим за политиките за демография, аз смятам, че не можем да говорим единствено за мерки за насърчаване на раждаемостта, а че паралелно с това трябва да работим и за привличане на инвестиции и по отношение на по-добри работни места, промени в трудовото законодателство – за съчетаване на личния и професионалния живот. Програми за привличане на млади хора у нас за повече социални услуги. Тук искам да отбележа, че всеобщото разбиране е, че социалните услуги се отнасят за социално слаби хора, за хора, които са по някакъв начин в беда, а това не бива да бъде разбирано по този начин. Много родители имат нужда да получат необходимата подкрепа, без непременно да бъдат поставяни в тази група, на хора в уязвимо положение. Хората имат нужда да се обърнат към социалните услуги, точно защото имат нужда да съчетават по-добре личния и професионалния си живот.

За мен изключително важен е и аспекта на културните матрици, защото днес все повече млади хора отлагат решенията. Отлагат решението да учат, да се оженят/омъжат, да имат дете, просто защото динамиките, който този свят предлага и от гледна точка на пътуване, на кариера, на информация, прави така, че младите хора да са изкушени. Не искат да направят своя краен избор, преди да са опитали колкото се може повече неща, на колкото се може повече места. И това влияе на тяхното решение. Без съмнение голяма част от младите хора биха искали да имат семейство и деца, но решението за това обикновено го отлагат във времето. 

Когато говорим за културните матрици и за привличането на хора от трети страни е важно да отбележим една тема, която обществото е приело, че е тема на неправителствения сектор и това е речта на омразата и хомофобията и това, което се нарича страх от различното и страх от другия. А това трябва да е тема на цялото общество. Няма как да работим за привличане на хора от други страни, ако непрекъсното сме в състояние на отричане на правото на съществуване на хора от други страни, просто защото са с друга религия или други разбирания. 

И разбира се отношението към държавата също е много важно, защото кой би искал да проектира живота си в 2050 г. в държава, която не уважава или държава, която смята че няма да е добра по подразбиране. Смятам че да бъдеш критичен и да бъдеш унищожителен са две различни неща. Моят призив към хората винаги е бил да бъдат критични към институциите, но да не ги унищожават, защото няма как да развиваме държавата си, ако нямаме основно уважение към институциите. 

Имам няколко идеи, които искам да ви споделя. 

В България има 160 000 млади хора, които нито учат, нито работят. Това са хора между 14 и 24 години. Бяха направени необходимите законодателни промени, за да могат тези хора да бъдат идентифицирани от агенцията по заетостта, но все още не сме получили анализ къде се намират тези хора, какви са. За да могат да се активират тези от тях, които могат да влязат на пазара на труда. 

Изключително важно, за да остават младите хора в България, е това че не могат да си намерят първа работа, защото нямат опит. Работодателите искат все пак опит. Не е тайна, че голяма част от работодателите не вярват в системата на българското образование и почти всички твърдят, че започва един процес на преобучаване, за да може човекът да свърши работата, за която е нает. Затова е добре да се помисли за програма „Бърз старт“ за млади хора, условно 60/40, но няма препратка към ковид. В тази програма държавата би могла да поема 60% от осигурителния доход на младите хора, които след завършване на училище или университет да останат да работят в България за период от 12 месеца. И след изтичане на този период, работодателят да има ангажимента да запази заетостта за нови 12 месеца. Ние сме правили изчисления – за 60 000 младежи, това би струвало 400 млн лева. Може да се започне с по-малък пилотен проект, за да се види какво може да стане. 

За хората, които се връщат от чужбина – вместо да им даваме по 10 000 лв., бихме могли да им отпускаме кредити за стартиране на бизнес. По определени критерии и за хора, които имат предприемачески стратегии и биха могли да бъдат подкрепени. 

Изключително важна е темата за неделните български училища в чужбина, където учат около 30 000 деца. Мисля че на първо време бихме могли да направим напълно безплатно тяхното посещение в тези училища, които поддържат техният български език, дух и култура. По този начин посещаемостта би се увеличила. Другото, която можем да направим е да каним тези деца тук, през лятото и като имат посещения на културно-исторически обекти и да знаят какво се случва в България и какви са възможностите за обучение и работа