Невен Иванов е историк, поел мисията да преподава българска история на българските деца, които живеят в чужбина. Той вярва, че чрез контакта си с тях ще може да изгради стабилен мост между миналото и настоящето и че това е начинът младежите на новото време да имат сила и енергия да изградят стабилно бъдеще.
Невен е потомък на български турци. За него пръв език също не е българският, но образованието променя живота му и благодарение на учителите и любопитството си решава да предава знание напред.
Юриета Иванова разговаря с Невен Иванов за историята, смисъла и значението на културата и просветата в настоящето.
„Окей История“ – защо създадохте този проект?
Ще започна с това, че „Окей История“ е всъщност Онлайн Клуб по История. По време на пандемията от коронавирус, когато всички се обърнахме към технологиите и започнахме да ги използваме, може би в пълната им цялост, си дадох сметка, че мога да предоставям образователни услуги онлайн. Освен това една от мечтите ми беше да се свържа с българите, които живеят в чужбина и техните деца, и да преподавам българска история. Така съчетах възможностите на техниката и мечтата си да предавам знания.
Пандемията ми даде необходимото време, в което да събера мислите си и да се осмеля да опитам.
Още като дете мечтаех да бъда учител по история. Причините за това са много, но най-вече добрите ми учители, които ме вдъхновяваха да бъда любопитен. Дори си спомням една ситуация, в която по време на урок за Христо Ботев се замислих дали аз, ако бях там, можех да го спася от куршума в челото – да му кажа да се наведе или да застана пред него. Разбира се всичко това е плод на детското ми любопитство, което прерасна в нещо много по-голямо.
Днес, като учител по история, знам, че тя може да ни научи на много – не само да ни даде знания за това каква е била България, но и да ни помогне да разберем каква може да бъде. Това се случва, когато знанията са поднесени по интересен начин, без рамки.
Преподавате история на деца на емигранти. Какво усещате при срещата си с българските деца, които обаче са далеч от родината?
Уникално! Защото работя с деца от три континента – Австралия, Америка, Европа. Всички те имат различна заобикаляща среда, но си приличат по това, че имат желание да знаят повече за корените си.
Те говорят български език, но често не добре, защото го упражняват само у дома и с роднини, често през екрана. Техният първи език е друг, в училище и в приятелския кръг не общуват на български. Въпреки това искат на научат повече за страната ни, за културата и традициите ни, за нашите герои.
Представете си, тези деца растат в модерни и развити държави, които имат стабилно развита историография, велики моменти. И въпреки величието на българската ни история, за тях то не е известно.
Пример. Италия. Растеш във Верона. Знаеш колко е велика историята на Италия. Но не се замисляш дори, че и „ний сме дали нещо на света“.
И тук се намесвам аз, както и колегите от българските училища в чужбина. Учим на българска история българските деца и събуждаме у тях любопитство.
Забелязвате ли градация в любопитството на децата по време на обучението?
Да! Има градация! Това са плодовете от труда ми, от труда на колегите. Виждам как постепенно във всяко дете се заражда все по-голямо любопитство. Задават ми все повече въпроси, искат да посещават допълнителни уроци, дори се подготвят предварително с нова интересна информация по темата, търсят сами.
Имах ученичка, която живееше в Германия. Говореше български, но не много добре. Аз пък говорех на не много добър немски. И така помежду ни ставаше „развален телефон“. Въпреки това не се отказахме. По време на първата ни среща това дете не беше чувало за националните ни герои и само след месец, по своя инициатива, изготви борд за Васил Левски, който ми представи. Със снимков материал, важни детайли от живота му, негови цитати.
Това е доказателство, че децата, особено тези, които живеят далеч, имат нужда от подкрепа и от някого, който да запали пламъчето в тях. Не се нуждаят от критика, а от шанс. Те са родени в чужбина, имат друго самосъзнание, цели, мечти. Българското остава на заден план. Но в повечето случаи, рано или късно, надделява. Нали знаете „кръвта вода не става“.
А замисляли ли сте се кои са съвременните будители, героите на новото време, за тези деца?
Будителите трябва да бъдат мама и татко. Особено при децата в чужбина. Давам пример с моя проект: има родители, които настояват децата им да посещават всеки мой час и да ходят на специални уроци в български неделни училища, да имат български дипломи. Помагат им и ги съветват да полагат усилия за това.
Родителите са герои. И съвременни будили, защото могат да насочат в правилната посока.
Всяко дете вярва, че мама и тати са неговите герои. А будителите са герои.
Г-н Иванов, какво е за Вас 2 юни?
За мен на този ден почитаме не само Христо Ботев, но и всички български герои, които са дали живота си за свободата и независимостта на нашата родина. Това е ден на национална гордост и признателност, който ни напомня за смелостта, саможертвата и патриотизма на нашите предци. В този ден осъзнаваме колко ценна е свободата и колко важно е да я пазим и да се стремим към едно по-добро и справедливо бъдеще за България. Тази дата символизира духа на нашата нация и ни вдъхновява да поддържаме живи идеалите на Ботев и всички, които са се борили за нашата независимост и свобода.
Какво е Вашето пожелание към всички българи, без значение къде са те по света. Защото всички ние носим родината в сърцата си.
Моето пожелание към всички, освен здраве, е да бъдем добри посланици. Защото ние сме посланици на историята и културата си. И така предаваме част от историята към бъдещето.
…
Проектът „ОкейИстория“ е насочен към създаване на онлайн среда за изучаване на българска история, традиции и литература на българските деца, живеещи в чужбина. Днес проектът предлага обучение не само на деца, но и на служители от различни компании, като част от тяхната социална програма.