Новини

01.11.2023 г.

България е избор на осъзнатост

Калоян Димитров е гражданин на света, роден в морската столица на България - Варна. Той търси себе си в Испания, Великобритания, Латинска Америка.

Завършва бизнес администрация и управление в Автономния университет в Мадрид. Не успява да вземе изпитите от първия път, а след неуспеха получава приз „Отличник на випуска по микроикономика“.

Преди няколко години решава да събере живота си в няколко куфара и отново да се прибере в родината.

Днес Калоян предизвиква всекидневно себе си! Не се отказва от целите, които си е поставил! Спортува, пише поезия, често играе шах, израства кариерно и най-важното, знае, че щастието е у дома.

Пред Юриета Иванова той разказа повече за пътя на своето личностно израстване по света и избора да се върне у нас.

Въртележката на живота те отвежда в различни страни по света. А днес търсиш своето щастие тук, в България. Как започна твоето мултикултурно пътешествие?

Започна в далечната 2007 г., когато завърших средното си образование и имах възможност да направя стаж след завършването. Имах няколко опции. Избрах Испания като топла държава и прекарах около 3 месеца там. Допадна ми, срещнах позитивни хора, животът ми се стори интересен и останах с добри впечатления.

Работих в Каталуния и след като приключи моят стаж, се прибрах в България. Тук отново се наложи да взема решение – да продължа обучението или пак да тръгна нанякъде. Започнах и двете! Записах се да уча в България и заминах.

През 2009 г. се озовах в Мадрид – насред натежаваща световна криза търсех възможност за развитие в този прекрасен град. Абсолютна авантюра без никакви очаквания! Отседнах за кратко при приятели. След месец там вече работих, започнах да се установявам там и да се боря с живота извън България.

Казваш „да се боря с живота“. На какво те научи тази борба като гражданин не просто на родината си, а и на света?

Бих казал, че странстването из света разширява кръгозора! Преодолях много предизвикателства. Срещнах се с много хора, култури. Придобих представа за това колко различни са хората и се научих да разбирам другите. Увеличих нивото на емоционалната си интелигентност, на толерантността си. Разбрах, че в мултикултурния свят, в който живеем, е хубаво да си толерантен и да се опитваш да разбираш тези около теб – да критикуваш по- малко.

Трудна ли ти беше интеграцията в Испания, има ли ситуация, която никога няма да забравиш?

Цикълът на емигранта гласи, че първите няколко години извън родината, са много трудни, защото това е периодът на интеграцията, за която питаш. Този период отнема около пет години, в които свикваш да живееш на определеното място далеч от твоето. Тогава трябва да преодолееш езиковата бариера, да си намериш работа, да свикнеш със средата.

Като отидох в Испания ми се наложи да напиша своето CV, да го оставям навсякъде и да предлагам своите работни възможности всякак. Дигитално и лично.

Когато отидох нямах друга опция освен да започна работа в туристическия бранш, за да имам приходи и да увелича езиковата си компетентност.

На първото си интервю за работа не можех да кажа нищо на испански. С мен дойде мой приятел, който владееше езика. Представете си – двама на интервю за работа. Шефът на ресторанта задаваше въпроси към мен, а приятелят ми отговаряше вместо мен. Аз само се усмихвах и казвах “Si”.

Одобриха ме! Приятелят ми ми каза, защото той вдигна телефона и разбра новината преди мен. Озовах се на работа, където просто започнах да работя без да показвам, че не знам испански. Бях на място, където трябваше да обслужвам хора без те да знаят, че не мога да говоря на техния език.

Две години по-късно реших, че мога да опитам да се развивам и започнах в висшето си образувание в Испания. Бизнес администрация и управление. Това беше едно голямо предизвикателство, свързано с доста главоболия, отново заради езиковите и културни препятствия, но завърших успешно. Гордея се с това, че оцелях, че получих признание! Като чужденец, фактът, че бях оценен от моите преподаватели, ме накара да се чувствам щастлив и значим.

Не ти е било лесно. И въпреки всички трудности, които преодоляваш, ти решаваш да се прибереш в България. Кое беше това, което най-много ти липсваше в чужбина и беше мотив за решението ти да се прибереш у дома?

Аз не отидох в чужбина с всеобщата представа за емигранта, който събира пари, за да се върне тук и да ги изхарчи. Исках да се интегрирам и да живея там.

Дадох младите си години на Испания! Направих този свой тогавашен избор след завършването на средното си образование в България. Исках да започнах на ново в нова държава, в нова среда. И го направих. Чувствах се много самотен. Нямах на кого да звънна, макар многото телефонни номера в указателя си.

Преодолях всичко, но въпреки това липсата на родното надделя. Пандемията от коронавирус ми помогна да осъзная някои неща, дадох си сметка колко много житейски опит съм натрупал в чужбина и реших да се прибера тук.

Казват, че оставането в родината е по-важно от самото завръщане. Остава ли Калоян в България?

Да, Калоян е в България. И остава в България. :))

Какво ти дава родината ти днес?

Чувството, че съм тук е и е чувство, че съм на мястото си. България ме прави спокоен. В чужбина винаги си чужденец.

Родината ми ми дава много, но знам, че и аз имам какво да ѝ дам!

Има много неща, които съм видял в чужбина и искам да пренеса тук, за да ни бъде още по-хубаво.

Понякога започвам да сравнявам България с това, което съм видял по света. Осъзнавам, че перфектното място не съществува.

Когато живееш в чужбина и се връщаш тук за малко мислиш, че на следващото си връщане нещата ще са идеални. Но после осъзнаваш, че това е процес, който отнема време. Убеден съм, че всеки човек, живееш или живял извън България, иска да се върне, но иска да се върне на място с морални ценности, хубави пътища, устроени градове, социална и здравна сигурност без корупция. Но тази промяна не става сама. Трябва да се борим и да се трудим да се случи по-бързо.

Един от основните проблеми, който имаме тук, е апатията. Трябва ни гражданско общество, което не трябва да се примирява с недоразуменията тук.

А ти, който не умееш да се примиряваш и се бориш, с какво се занимаваш днес, в твоята България?

Финансова институция ми предложи интересна кариерна възможност и това е една от причините да се върна. Много скоро ще продължа с друго предизвикателство в друга сфера. Надявам се и там да се преборя за развитието си и ще направя всичко възможно за това.

А отвъд личното вярвам много, че има надежда за нашата държава. Мисля, че хора като мен, които имат визия и опит извън страната, и се връщат, опитвайки се да приложат наученото, биха помогнали за просперитета на родината ни. Мисля, че нашето общество трябва да се осъзнае, че не можеш да си добре, ако средата ти не е добре.

Ще дам пример с едно блоково събрание. В него участват 10 души с 10 различни мнения. Няма обща цел, идеи, всеки дърпа към себе си. В такива ситуации трябва да си напомняме, че съединението прави силата. Не случайно това е изписано на една от най-важните ни административни сгради. Трябва да ни пука за съседа, за познати, за това кой и как ни управлява и как да подобрим всичко. Аз мисля как мога да бъда част от тази промяна. И работя по нея всеки ден!

Ти си един от многото хора, за които България не е просто родно място, а и избор. Как би довършил изречението: „Избрах България, защото…“

Избрах България, защото е моята страна и искам да се развива и да върви напред!

Въпреки че Испания ми е в сърцето, тук небето е като от коприна и това е моята родина!

Калоян Димитров е гражданин на света, роден в морската столица на България - Варна. Той търси себе си в Испания, Великобритания, Латинска Америка. Завършва бизнес администрация и управление в Автономния университет в Мадрид. Не успява да вземе изпитите от първия път, а след неуспеха получава приз „Отличник на випуска по микроикономика“. Преди няколко години решава да събере живота си в няколко куфара и отново да се прибере в родината. Днес Калоян предизвиква всекидневно себе си! Не се отказва от целите, които си е поставил! Спортува, пише поезия, често играе шах, израства кариерно и най-важното, знае, че щастието е у дома. Пред Юриета Иванова той разказа повече за пътя на своето личностно израстване по света и избора да се върне у нас. Въртележката на живота те отвежда в различни страни по света. А днес търсиш своето щастие тук, в България. Как започна твоето мултикултурно пътешествие?Започна в далечната 2007 г., когато завърших средното си образование и имах възможност да направя стаж след завършването. Имах няколко опции. Избрах Испания като топла държава и прекарах около 3 месеца там. Допадна ми, срещнах позитивни хора, животът ми се стори интересен и останах с добри впечатления. Работих в Каталуния и след като приключи моят стаж, се прибрах в България. Тук отново се наложи да взема решение – да продължа обучението или пак да тръгна нанякъде. Започнах и двете! Записах се да уча в България и заминах. През 2009 г. се озовах в Мадрид – насред натежаваща световна криза търсех възможност за развитие в този прекрасен град. Абсолютна авантюра без никакви очаквания! Отседнах за кратко при приятели. След месец там вече работих, започнах да се установявам там и да се боря с живота извън България. Казваш „да се боря с живота“. На какво те научи тази борба като гражданин не просто на родината си, а и на света?Бих казал, че странстването из света разширява кръгозора! Преодолях много предизвикателства. Срещнах се с много хора, култури. Придобих представа за това колко различни са хората и се научих да разбирам другите. Увеличих нивото на емоционалната си интелигентност, на толерантността си. Разбрах, че в мултикултурния свят, в който живеем, е хубаво да си толерантен и да се опитваш да разбираш тези около теб – да критикуваш по- малко. Трудна ли ти беше интеграцията в Испания, има ли ситуация, която никога няма да забравиш?Цикълът на емигранта гласи, че първите няколко години извън родината, са много трудни, защото това е периодът на интеграцията, за която питаш. Този период отнема около пет години, в които свикваш да живееш на определеното място далеч от твоето. Тогава трябва да преодолееш езиковата бариера, да си намериш работа, да свикнеш със средата.Като отидох в Испания ми се наложи да напиша своето CV, да го оставям навсякъде и да предлагам своите работни възможности всякак. Дигитално и лично. Когато отидох нямах друга опция освен да започна работа в туристическия бранш, за да имам приходи и да увелича езиковата си компетентност. На първото си интервю за работа не можех да кажа нищо на испански. С мен дойде мой приятел, който владееше езика. Представете си – двама на интервю за работа. Шефът на ресторанта задаваше въпроси към мен, а приятелят ми отговаряше вместо мен. Аз само се усмихвах и казвах “Si”.Одобриха ме! Приятелят ми ми каза, защото той вдигна телефона и разбра новината преди мен. Озовах се на работа, където просто започнах да работя без да показвам, че не знам испански. Бях на място, където трябваше да обслужвам хора без те да знаят, че не мога да говоря на техния език.Две години по-късно реших, че мога да опитам да се развивам и започнах в висшето си образувание в Испания. Бизнес администрация и управление. Това беше едно голямо предизвикателство, свързано с доста главоболия, отново заради езиковите и културни препятствия, но завърших успешно. Гордея се с това, че оцелях, че получих признание! Като чужденец, фактът, че бях оценен от моите преподаватели, ме накара да се чувствам щастлив и значим.Не ти е било лесно. И въпреки всички трудности, които преодоляваш, ти решаваш да се прибереш в България. Кое беше това, което най-много ти липсваше в чужбина и беше мотив за решението ти да се прибереш у дома?Аз не отидох в чужбина с всеобщата представа за емигранта, който събира пари, за да се върне тук и да ги изхарчи. Исках да се интегрирам и да живея там. Дадох младите си години на Испания! Направих този свой тогавашен избор след завършването на средното си образование в България. Исках да започнах на ново в нова държава, в нова среда. И го направих. Чувствах се много самотен. Нямах на кого да звънна, макар многото телефонни номера в указателя си. Преодолях всичко, но въпреки това липсата на родното надделя. Пандемията от коронавирус ми помогна да осъзная някои неща, дадох си сметка колко много житейски опит съм натрупал в чужбина и реших да се прибера тук.Казват, че оставането в родината е по-важно от самото завръщане. Остава ли Калоян в България?Да, Калоян е в България. И остава в България. :))Какво ти дава родината ти днес?Чувството, че съм тук е и е чувство, че съм на мястото си. България ме прави спокоен. В чужбина винаги си чужденец. Родината ми ми дава много, но знам, че и аз имам какво да ѝ дам!Има много неща, които съм видял в чужбина и искам да пренеса тук, за да ни бъде още по-хубаво. Понякога започвам да сравнявам България с това, което съм видял по света. Осъзнавам, че перфектното място не съществува. Когато живееш в чужбина и се връщаш тук за малко мислиш, че на следващото си връщане нещата ще са идеални. Но после осъзнаваш, че това е процес, който отнема време. Убеден съм, че всеки човек, живееш или живял извън България, иска да се върне, но иска да се върне на място с морални ценности, хубави пътища, устроени градове, социална и здравна сигурност без корупция. Но тази промяна не става сама. Трябва да се борим и да се трудим да се случи по-бързо.Един от основните проблеми, който имаме тук, е апатията. Трябва ни гражданско общество, което не трябва да се примирява с недоразуменията тук. А ти, който не умееш да се примиряваш и се бориш, с какво се занимаваш днес, в твоята България?Финансова институция ми предложи интересна кариерна възможност и това е една от причините да се върна. Много скоро ще продължа с друго предизвикателство в друга сфера. Надявам се и там да се преборя за развитието си и ще направя всичко възможно за това. А отвъд личното вярвам много, че има надежда за нашата държава. Мисля, че хора като мен, които имат визия и опит извън страната, и се връщат, опитвайки се да приложат наученото, биха помогнали за просперитета на родината ни. Мисля, че нашето общество трябва да се осъзнае, че не можеш да си добре, ако средата ти не е добре. Ще дам пример с едно блоково събрание. В него участват 10 души с 10 различни мнения. Няма обща цел, идеи, всеки дърпа към себе си. В такива ситуации трябва да си напомняме, че съединението прави силата. Не случайно това е изписано на една от най-важните ни административни сгради. Трябва да ни пука за съседа, за познати, за това кой и как ни управлява и как да подобрим всичко. Аз мисля как мога да бъда част от тази промяна. И работя по нея всеки ден!Ти си един от многото хора, за които България не е просто родно място, а и избор. Как би довършил изречението: „Избрах България, защото…“Избрах България, защото е моята страна и искам да се развива и да върви напред!Въпреки че Испания ми е в сърцето, тук небето е като от коприна и това е моята родина!