Като държава членка на ЕС България дава възможност на улеснен достъп до българския пазар на труда на европейските граждани, но за гражданите на държави извън ЕС все още съществуват редица ограничения. Така например, един висококвалифициран турски гражданин може да започне работа в България, но за целта е необходимо да се извърви процедурата за получаване на т.нар. „Синя карта на ЕС“.

В настоящия материал ще разясним какви предимства биха могли да ползват притежателите на Синята карта на ЕС и какви са законовите изисквания, които следва да бъдат изпълнени както от българския работодател, така и от чуждестранния служител.

Основни изисквания

Разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“ се издава на чужденци, които отговарят на условията за упражняване на висококвалифицирана заетост.

„Висококвалифицирана заетост” представлява наемане на работа на лице, което притежава висока професионална квалификация, изразяваща се в:

– Придобито висше образование, което се удостоверява с диплома, удостоверение или друг официален документ, издаден от компетентен орган, след обучение с продължителност, не по-малка от три академични години, проведено от образователна институция, призната като висше училище от съответната държава, или

– За лица, които заемат длъжности, включени в списък, утвърден със заповед на министъра на труда и социалната политика – знания, умения и компетентности, удостоверени чрез официален документ, издаден от компетентен орган, за професионален опит на ниво, сравнимо с придобито висше образование, придобит в срока, посочен в списъка и които имат отношение към длъжността или сектора, посочени в трудовия договор, или

– За лица, които заемат длъжности извън списъка, утвърден със заповед на министъра на труда и социалната политика – знания, умения и компетентности, които са удостоверени чрез официален документ, издаден от компетентен орган, за поне 5 години професионален опит на равнище, сравнимо с придобито висше образование, и които са свързани с длъжности или сектора, посочени в трудовия договор.

С важни законодателните промени, уреждащи условията и процедурата за получаване на Синя карта на ЕС от края на януари 2023 г. се създаде възможност високата квалификация на чуждестранните служители да се доказва не само с диплома за висше образование, но и с документ за притежаван професионален опит.

За да бъде нает гражданин на трета страна за упражняване на висококвалифицирана заетост по трудово правоотношение на територията на България е необходимо да са изпълнени и следните условия:

– Брутната работна заплата, посочена в трудовия договор на работника – гражданин на трета държава, трябва да бъде най-малко 1,5 пъти по-висока от средната работна заплата в Република България съгласно публикуваните данни от Националния статистически институт (НСИ) за период от 12 месеца преди сключването на трудовия договор;

– Срокът на трудовия договор да е не по-кратък от 6 месеца (а не както преди измененията – 12 месеца);

– Общият брой на гражданите на трети държави с разрешено продължително пребиваване, работещи за местния работодател, в предходните 12 месеца не трябва да надвишава 20 % от средносписъчната численост на наетите с трудов договор служители, а за малки и средни предприятия по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за малките и средните предприятия – 35 %;

– Предлаганите условия на труд и заплащане не трябва да са по-неблагоприятни от условията за българските граждани за съответната категория труд;

Съгласно Закона за чужденците в Република България разрешението за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“ може да бъде издадено за срок до 5 години, но не по-кратък от 24 месеца. Когато срокът на трудовия договор е по-кратък от 24 месеца, разрешението се издава за срока на договора, удължен с три месеца, но за максимален срок от 24 месеца.

Процедура и необходими документи

Процедурата по издаване на Синя карта на ЕС се инициира въз основа на заявление, което се подава в дирекция „Миграция“ или при областните дирекции на МВР от работодателя, но е възможно и лично от служителя-кандидат в случаите, когато има разрешение за продължително пребиваване.

Към заявлението се прилага набор от следните документи:

– Копие на паспорт или заместващ го документ;

– Свидетелство за съдимост, издадено от държавата, чийто гражданин е чужденецът, или от държавата на обичайното му пребиваване;

– Доказателство за осигурено жилище – договор за наем и нотариално заверена декларация от собственика за предоставяне на адрес на пребиваване;

– Обосновка от работодателя, в която подробно и аргументирано се посочват фактите и обстоятелствата, налагащи наемането на служител-чужденец вместо български гражданин;

– Документи за образование, специалност, правоспособност, професионална квалификация и опит, легализирани и придружени със заверен превод на български език;

– Декларации от работодателя за наетите на трудово правоотношение служители-чужденци и български граждани;

– Декларация от работодателя, че са спазени условията на труд и заплащане и те не са по-неблагоприятни от условията за българските граждани;

– Заверено от работодателя копие на срочен трудов договор, сключен по условията на българското законодателство, влизащ в сила от датата на издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“.

– Копие от длъжностната характеристика, когато е неразделна част от договора;

– Документ, че са изпълнени условията за упражняване на професия, включена в Списъка на регулираните професии в България.

Процедурата по издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“ може да се раздели на три основни етапа:

1. Достъп до пазара на труда

Дирекция „Миграция“ извършва проверка на подадените документи, като при липса на документ, както и при необходимост от предоставяне на допълнителни документи, уведомява по електронен път заявителя за тези обстоятелства и определя 10-дневен срок за предоставяне на документите. В 10-дневен срок от започване на процедурата Дирекция „Миграция“ изпраща по служебен път заявлението, заедно с приложените документите на Агенцията по заетостта и Държавна агенция „Национална сигурност“.

След като извърши служебна проверка, с оглед събирането на необходимата информация за работодателя, изпълнителният директор на Агенцията по заетостта изпраща по електронен път на дирекция „Миграция“ писмено становище относно наличието или липса на основание за упражняване на висококвалифицирана заетост в десетдневен срок.

Дирекция „Миграция“ изпраща по електронен път на заявителя съобщение в тридневен срок от постъпването на положителни становища, в което се посочва, че за чужденеца са налице основания за упражняване на висококвалифицирана заетост.

2. Кандидатстване за Виза „Д“

След получаване на разрешението за достъп до пазара на труда работодателят уведомява чужденеца за положителното становище като в срок до 20 дни кандидатът следва да подаде заявление за издаване на виза по чл. 15, ал. 1 от ЗЧРБ (виза за дългосрочно пребиваване тип „Д“). В случаите на отказ за издаване на виза по чл. 15, ал. 1 дирекция „Консулски отношения“ при Министерството на външните работи уведомява дирекция „Миграция“.

3. Финализиране на процедурата след пристигане в България

След получаване на виза, чужденецът влиза в страната като в 7-дневен срок трябва да се яви лично в дирекция „Миграция“ или в отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на МВР и да представи копие от паспорта си, съдържащо страницата с положената виза. В срок до три дни от представянето на документите директорът на дирекция „Миграция“ или оправомощено от него длъжностно лице издава или отказва издаването на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“. След издаване на разрешението се издава документ съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002, като в полето „тип разрешение“ се отбелязва „Синя карта на ЕС“.

В 7-дневен срок от действителното започване на работа на чужденците, работодателят е длъжен да уведоми съответната териториална дирекция на Изпълнителна агенция „Инспекция по труда“, като попълват бланки по образец, публикувани на официалната страница на Изпълнителна агенция „Инспекция по труда“.

Какви права имат притежателите на „Синя карта на ЕС“?

Краткосрочна мобилност (командироване)

Притежателите на Синя карта на ЕС, издадена в България имат възможност да влизат и пребивават на територията на държава членка на Европейския съюз за срок до 90 дни в рамките на период от 180 дни с цел извършване на конкретна служебна работа. Аналогично право е уредено на притежателите на Синя карта на ЕС, издадена от друга държава членка.

Дългосрочна мобилност

През първите 12 месеца притежателите на Синя карта могат да упражняват висококвалифицирана заетост, за която им е издадено разрешението за пребиваване и работа, само на територията на България с уточнението, че това ограничение не се прилага в случаите на командироване. След този период е възможно да се осъществява трудова дейност в друга държава членка на ЕС.

Смяна на работодател

След изтичане на 12-месечния срок, през който служителят следва да извършва трудова дейност само в България, притежателите на Синя карта могат да сменят своя работодател по значително улеснена процедура. За целта е достатъчно новият работодател да подаде заявление в Дирекция „Миграция“ по електронен път или на хартиен носител.

В случaите на смяна на работодателя през първите 12 месеца на висококвалифицирана заетост, чужденецът или новият работодател следва да подаде в Дирекция „Миграция“ заявление, придружено от документите, изчерпателно изброени в чл. 33к, ал. 5, т. 6-8 от ЗЧРБ.

Здравно осигуряване

След законодателната реформа в режима на достъпа до пазара на труда в България от висококвалифицирани специалисти – граждани на трети страни, притежателите на разрешение за пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“ от датата на издаването му подлежат на задължително здравно осигуряване в България.

Работа от разстояние

Със законови промени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност изрично се предвиди правото на притежателите на Синя карта да изпълняват трудовите си задължения в режим на работа от разстояние, ако това е уговорено в трудовия договор на чужденеца или в допълнително споразумение към него при условията и реда, определени с Кодекса на труда.

Промените, които бяха въведени в режима на висококвалифицираната заетост на чужденци несъмнено са важна стъпка към постигането на по-ускорен и гъвкав ред за привличане на липсващи специалисти в страната, но все още съществуват редица трудности и изисквания. В този контекст проактивната комуникация между участниците в процеса и доброто познаване на приложимите правила имат определящо значение за ефективното протичане на процедурата по кандидатстване и издаване на Синя карта в България.

Източник: Адвокатска кантора „Вътев и партньори“

Новини