„Дигиталната трансформация е глобална реалност, оформяща начина, по който организациите и хората взаимодействат и работят в бъдеще. Само през тази година разходите за дигитална трансформация ще достигнат 2,3 трилиона долара в световен мащаб – сериозно предизвикателство е обезпечаването на работна сила с необходимите дигитални умения. Изграждане на човешки, научен, организационен и институционален капацитет за развитие в тези условия, България може да осигури основно чрез инвестиране в повишаването на дигиталните умения. Това може да стане по два основни начина – или като част от учебния процес, или посредством ефективно концепцията за учене през целия живот и развитие на уменията на възрастните. За съжаление, едва 50 на сто от работодателите осъзнават нуждата от обучение и развитие на дигиталните умения на своите работници и служители. Нашата мисия е заедно да променим това – и то много бързо!“ - заяви д-р Милена Ангелова - главен секретар на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) и ръководител на проект BG05M9OP001-1.128-0004 „Развитие на дигиталните умения“ по време на заключителната пресконференция за отчитане на неговото изпълнение.
Събитието беше почетено от заместник-министъра на труда и социалната политика Наталия Ефремова, изпълнителния директор на Агенция по заетостта Полина Маринова, председателя на НАПОО Марияна Павлова, вицепрезидента на КТ „Подкрепа“ Йоанис Партениотис, вицепрезидента на КНСБ Любослав Костов и ръководителя на управляващия орган на ОПРЧР Цветан Спасов.
Резултатите от успешното изпълнение на проекта „Развитие на дигитални умения“, адресират нарастващата нужда от дигитални умения и насърчават ускоряването на дигиталната трансформация на българската икономика. За целта са разработени и приети 65 унифицирани профила на дигитални умения и 13 секторни квалификационни рамки. Проектът постигна и два много важни резултата, които направиха България първата страна, която прилага на практика препоръките на Съвета относно микроудостоверенията и индивидуалните сметки за обучение. Разработените по тази тема модели получиха широкообхватна подкрепа от институциите на пазара на труда и социалните партньори. Те бяха представени в Брюксел по време на обучение на държавите членки за прилагане на индивидуалните сметки за обучение и залегнаха и в основата на становище на ИСС с конкретни насоки към институциите и правителството.
АИКБ има дълъг успешен опит в разработването и предоставянето на иновативни модели и инструменти чрез реализиране на различни проекти. Повече от четвърт век, асоциацията често изпреварва глобалните тенденции, благодарение на своите задълбочени анализи. Така например през 2018 г. АИКБ разработи Рейтинг на привлекателността на професиите и специална платформа за изчисляването. Такива иновативни модели, имат потенциала да подобрят различни политики и мерки за заетост и образование. България се намира в уникален момент с достъп до финансиране както от Европейските фондове за споделено управление, така и от Плана за възстановяване и устойчивост. Тези ресурси представляват изключителна възможност за инвестиране в дейности, които са от решаващо значение за развитието на работната сила и овластяването на българските предприятия да се адаптират бързо към зеления преход и цифровата трансформация на икономиката. АИКБ твърдо вярва, че социалните партньори със своите гъвкави и иновативни подходи могат да допринесат значително за създаването и реализирането на качествени проекти.
„Уменията са ключът, който ще ни доведе не просто до една успешна професионална реализация и развитие на нашето общество като цяло, както и на успешно преминаване през дигиталния и зелен преход. Очаква се до 2030 г. 80% от населението на Европа да има основни дигиталния умения. През 2023 г. у нас тези хора са едва 30%, а вече почти 90% от работните места в България изискват наличие на такива умения. Точно за това проектите на АИКБ и на останалите социални партньори са изключително важни. Те са част от по-големия пъзел, който правим заедно, за да създадем екосистема за успешен дигитален преход и подготовката на хората за него“ посочи Наталия Ефремова – зам.-министър на труда и социалната политика.
„Вече подписахме договора за модернизация на професионалното образование и обучение, така че ще има нов списък на професиите и вие като работодатели ще бъдете част от изработването му. Надявам се да направим един списък, който да бъде пригоден и адекватен на пазара на труда. Ще работим и квалификационните рамки, които сте разработили по проекта да бъдат използвани в новите стандарти за образование. Те ще бъдат в нов формат, ще имат нова визия, така че дигиталните умения да се включат в държавните стандарти“, допълни инж. Марияна Павлова – председател на Националната агенция за професионално образование и обучение.
По думите на изпълнителния директор на Агенция по заетостта ученето през целия живот трябва да превърне във философия не само за работодателите, но и за държавните институции. Тя подчерта и важността от засилване на популяризирането и подобряването на привлекателността на професиите.
Според Цветан Спасов, ръководител на УО на ОПРЧР, не трябва да говорим за дигитален преход, а за трансформация на икономиката ни. Проучвания показват, че днешните първокласници след време ще работят професии, които все още не съществуват, което трябва допълнително да ни покаже, че без дигитални умения няма да сме готови за бъдещето.
Делът на лицата с основни умения в областта на дигиталните технологии е 29%, докато средно в ЕС този процент е 58%. Проучванията показват, че държавите, които са готови да направят бърза технологична трансформация и да използват дигитални технологии в ежедневната си практика са тези, които имат и изключително силно представяне в областта на образованието и обучението. Още през 2019 г. ЕК предупреди, че заради нарастващият недостиг на умения, в България ще се необходими значителни инвестиции в дигитална грамотност, умения и знания. Асоциацията отчита изпълнението на настоящия проект като крачка напред в тази посока, като остава ангажирана с развитието на програмата за дигитални умения. През следващите години, АИКБ има амбицията да надгради постигнатите резултати с разработване на нови инструменти за повишаване на привлекателността на професиите и развитие на човешките ресурси, за да продължи да допринася за устойчивия растеж и конкурентоспособността на българската икономика и работна сила.