Новини

16.05.2023

Пътят към местната българска природа

Цвета и Таньо са живели в Италия, но вземат решение да се приберат в България и да развият семейния бизнес далеч от големия град, шума и бурното развитие на технологиите.

LONA est VIА (букв. ПЪТЯТ към МЕСТНАТА ПРИРОДАТА) е тяхното стопанство в с. Средно градище, в което произвеждат етерични масла, преработват роза и лавандула и гледат пчели. Там те доказват, че животът в България, макар и не в големия град, може да бъде изпълнен с прекрасни и споделени моменти.

Идеята на Вашия бизнес носи в себе си духа на две поколения, разкажете ни повече за нея.

LONA est VIA е пътят, който поемаме с нашите родители. През 2017 г. те решават да поемат ново начинание, нещо по-малко и по-бутиково, а именно нашето стопанство.

Тъй като Чирпан е известно място за лавандула, оттам идва и първото ни направление – за етеричните масла. Започнахме и аграрна дейност със засаждане на трайни насаждения като роза, лавандула и лозя. Имаме 40 дка с лозя, от които правим вино, а също и 300 пчелни кошера, от които добиваме мед, отново в района.

Още от самото начало родителите ни и агрономът на стопанството ни ни поканиха да бъдем част от този бизнес. Аз тогава работех в Италия, а Таньо тъкмо се беше завърнал в България след като завърши магистратурата си в Италия. Тогава започна и търговската дейност на десетилетията и не само. Ние поехме тази част и доста други ангажименти, тъй като сме малък екип и всеки се занимава с много и различни неща. Сплотени и единни сме.

Каква беше причината да се приберете в България, предвид факта, че сте били в Италия?

Първата причина е, че „Коренчето си е коренче!“, то не може да те остави, да те пусне. Втората е, че бидейки част от едно такова силно семейство, отговорността, когато ти дадат възможност да започнеш нещо ново и на чисто, е голяма.

През 2017 година, след предложението от семейството ни, всичко беше като един бял лист, който със сигурност събуди желание да правим неща, които преди, работейки за корпорации и други фирми, не сме имали възможност. Но въпреки това, че бяхме в Италия, пътят насам винаги е бил в съзнанието ни като част от развитието ни, а не като крайно решение.

И някак нещата се подредиха естествено. Тук един с друг ден нямат нищо общо, което прави работата ни още по-интересна. Аз не я считам като работа, приемам я за част от живота си.

Срещнахте ли пречки при поддържането на жив бизнес във века на технологиите?

Според мен, не. Не виждам някакви сериозни пречки. Напротив – даже повече възможности отколкото пречки. България има много традиции в производството на етерични масла и етерично-маслени култури от много години, при розите са дори вековни, при лавандулата – България е най- големият производител на лавандулово масло от години насам. Не бих казал, че имаме трудности в това отношение.

От гледна точка на търговската дейност и реализацията на продукцията – специално за етеричните масла, ние сме ориентирани изцяло към износ.

Лека-полека намираме и нашия път.

Ако някой ни беше питал, със сигурност не бихме предполагали, че ще се развият нещата от живота ни така, че от корпорация, от маркетинг, да сме в земеделието. Но ни харесва!

Открихме и видяхме, че по време на сезона, за да се видим с близките си хора, те трябва да идват при нас. Осъзнахме, че мястото с розите и лавандулата много ги впечатлява и решихме да го покажем на повече хора и да засилим връзката между хората и природата, която по някакъв начин закърнява.

А по какъв начин осъществявате тази връзка на хората с природата и превръщате общуването с природата в лично изживяване?

Лично изживяване е, когато разкажем на нашите посетители и им покажем нагледно работата, която извършваме - за земята и продуктите, които отглеждаме и произвеждаме. Разказваме през призмата на опита си, а това няма как да не направи историята лична. Забелязваме, че гостите ни искат да научат много неща, които са интересни за тях, а за нас са ежедневие.

А изпитват ли носталгия българите за българското, за родното, което може би заради бързото развитие на технологиите, често забравяме?

Последните няколко години хората много се интересуват. Забелязваме го, когато правим турове тук и работим с хора от района, представяйки местни продукти. Виждаме, че има търсене. Може би това отдалечаване и изолиране в големите градове рефлектира и в продуктите, които хората използват там и идвайки при нас, те поглеждат с други очи към природата и се връщат към своето, а и наше минало, което при нас живее и в настоящето.

На 20 май ще посрещнем една малка група от хора в стопанството ни в с. Средно градище, с които ще направим това, което сме правили с нашите близки от самото начало, от когато сме тук. Тогава трябва да бъдем и в активна розова кампания.

Ще минем през дестилерията, ще им покажем как се произвежда розово масло, розова вода. Ще им разкажем повече за традициите в розопроизводството и ще им кажем защо България е мястото, на което се произвежда най-доброто розово масло.

Кое е различното в местността на Средно градище, където живеете и развивате своя бизнес?

Средно градище едно доста малко село. То се намира в Чирпанските възвишения, които са на южния склон на Средна гора. Селото е много интересно, то е последното по пътя и след това няма други села. Това го прави много тихо.

През делничните дни тук има не повече от 50 души. Но за сметка на това има много интересен дух.

Камъните са навсякъде - в и около селото. Първите години, когато дойдохме тук, това ни направи впечатление – каммените къщи и дувари. Тук има и къщи, които са с каменни тикли, с каменни плочи, които са на покривите. Камъните същото така са и в нивите – те са много важни за дълготрайните насаждения, които отглеждаме. Специално за лавандулата и лозята те са от изключителна важност, защото в каменистите почви не са задържа вода, а пък лавандулата и лозята са сухолюбиви растения. Камъните са както в селото, така и в нивите около селото и съответно са част от неговата история. Това ги прави отличителни.

В Bulgaria Wants You имаме традиция разговорът ни да приключва с довършване на изречението „Избрах България, защото…“. Във Вашия случай то ще бъде „Избрахме България, защото…“. Как ще звучи Вашият финал?

Избрахме България, защото е нашият дом!

Цвета и Таньо са живели в Италия, но вземат решение да се приберат в България и да развият семейния бизнес далеч от големия град, шума и бурното развитие на технологиите.LONA est VIА (букв. ПЪТЯТ към МЕСТНАТА ПРИРОДАТА) е тяхното стопанство в с. Средно градище, в което произвеждат етерични масла, преработват роза и лавандула и гледат пчели. Там те доказват, че животът в България, макар и не в големия град, може да бъде изпълнен с прекрасни и споделени моменти. Идеята на Вашия бизнес носи в себе си духа на две поколения, разкажете ни повече за нея.LONA est VIA е пътят, който поемаме с нашите родители. През 2017 г. те решават да поемат ново начинание, нещо по-малко и по-бутиково, а именно нашето стопанство.Тъй като Чирпан е известно място за лавандула, оттам идва и първото ни направление – за етеричните масла. Започнахме и аграрна дейност със засаждане на трайни насаждения като роза, лавандула и лозя. Имаме 40 дка с лозя, от които правим вино, а също и 300 пчелни кошера, от които добиваме мед, отново в района.Още от самото начало родителите ни и агрономът на стопанството ни ни поканиха да бъдем част от този бизнес. Аз тогава работех в Италия, а Таньо тъкмо се беше завърнал в България след като завърши магистратурата си в Италия. Тогава започна и търговската дейност на десетилетията и не само. Ние поехме тази част и доста други ангажименти, тъй като сме малък екип и всеки се занимава с много и различни неща. Сплотени и единни сме.Каква беше причината да се приберете в България, предвид факта, че сте били в Италия?Първата причина е, че „Коренчето си е коренче!“, то не може да те остави, да те пусне. Втората е, че бидейки част от едно такова силно семейство, отговорността, когато ти дадат възможност да започнеш нещо ново и на чисто, е голяма.През 2017 година, след предложението от семейството ни, всичко беше като един бял лист, който със сигурност събуди желание да правим неща, които преди, работейки за корпорации и други фирми, не сме имали възможност. Но въпреки това, че бяхме в Италия, пътят насам винаги е бил в съзнанието ни като част от развитието ни, а не като крайно решение.И някак нещата се подредиха естествено. Тук един с друг ден нямат нищо общо, което прави работата ни още по-интересна. Аз не я считам като работа, приемам я за част от живота си.Срещнахте ли пречки при поддържането на жив бизнес във века на технологиите?Според мен, не. Не виждам някакви сериозни пречки. Напротив – даже повече възможности отколкото пречки. България има много традиции в производството на етерични масла и етерично-маслени култури от много години, при розите са дори вековни, при лавандулата – България е най- големият производител на лавандулово масло от години насам. Не бих казал, че имаме трудности в това отношение.От гледна точка на търговската дейност и реализацията на продукцията – специално за етеричните масла, ние сме ориентирани изцяло към износ.Лека-полека намираме и нашия път.Ако някой ни беше питал, със сигурност не бихме предполагали, че ще се развият нещата от живота ни така, че от корпорация, от маркетинг, да сме в земеделието. Но ни харесва!Открихме и видяхме, че по време на сезона, за да се видим с близките си хора, те трябва да идват при нас. Осъзнахме, че мястото с розите и лавандулата много ги впечатлява и решихме да го покажем на повече хора и да засилим връзката между хората и природата, която по някакъв начин закърнява.А по какъв начин осъществявате тази връзка на хората с природата и превръщате общуването с природата в лично изживяване?Лично изживяване е, когато разкажем на нашите посетители и им покажем нагледно работата, която извършваме - за земята и продуктите, които отглеждаме и произвеждаме. Разказваме през призмата на опита си, а това няма как да не направи историята лична. Забелязваме, че гостите ни искат да научат много неща, които са интересни за тях, а за нас са ежедневие.А изпитват ли носталгия българите за българското, за родното, което може би заради бързото развитие на технологиите, често забравяме?Последните няколко години хората много се интересуват. Забелязваме го, когато правим турове тук и работим с хора от района, представяйки местни продукти. Виждаме, че има търсене. Може би това отдалечаване и изолиране в големите градове рефлектира и в продуктите, които хората използват там и идвайки при нас, те поглеждат с други очи към природата и се връщат към своето, а и наше минало, което при нас живее и в настоящето.На 20 май ще посрещнем една малка група от хора в стопанството ни в с. Средно градище, с които ще направим това, което сме правили с нашите близки от самото начало, от когато сме тук. Тогава трябва да бъдем и в активна розова кампания.Ще минем през дестилерията, ще им покажем как се произвежда розово масло, розова вода. Ще им разкажем повече за традициите в розопроизводството и ще им кажем защо България е мястото, на което се произвежда най-доброто розово масло.Кое е различното в местността на Средно градище, където живеете и развивате своя бизнес?Средно градище едно доста малко село. То се намира в Чирпанските възвишения, които са на южния склон на Средна гора. Селото е много интересно, то е последното по пътя и след това няма други села. Това го прави много тихо.През делничните дни тук има не повече от 50 души. Но за сметка на това има много интересен дух.Камъните са навсякъде - в и около селото. Първите години, когато дойдохме тук, това ни направи впечатление – каммените къщи и дувари. Тук има и къщи, които са с каменни тикли, с каменни плочи, които са на покривите. Камъните същото така са и в нивите – те са много важни за дълготрайните насаждения, които отглеждаме. Специално за лавандулата и лозята те са от изключителна важност, защото в каменистите почви не са задържа вода, а пък лавандулата и лозята са сухолюбиви растения. Камъните са както в селото, така и в нивите около селото и съответно са част от неговата история. Това ги прави отличителни.В Bulgaria Wants You имаме традиция разговорът ни да приключва с довършване на изречението „Избрах България, защото…“. Във Вашия случай то ще бъде „Избрахме България, защото…“. Как ще звучи Вашият финал?Избрахме България, защото е нашият дом!